Digital Fortress

Започнах малко на шега да превеждам „Цифрова крепост” на Дан Браун. Идеята ми беше да си упражня английския, а и да прочета някоя от другите му книги, освен „Кодът на Да Винчи” и „Шестото клеймо”, които ми допаднаха.
Стигнах до 30 страница и се предадох. „Цифрова крепост” е всъщност крепост на фактологическите грешки. Обикновено не подхождам много критично към дадена книга, защото в крайна сметка идеята е да бъдеш въведен в друг свят, плод на авторовата фантазия, в който важат някакви други закони. Фантазията ти се разпалва, докато се опитваш да си представиш непознатите светове и именно в това се корени очарованието на книгата.
И докато в това отношение фантастиката няма наложени ограничения, с технотрилърите човек трябва да е особено внимателен. Тук именно се обръща колата. Дан Браун не е нито Майкъл Крайтън, нито Жул Верн. Той борави с фактите като български журналист с числа, които, според нуждите на статията, правят София от 1,3 до два милиона. Не знам дали последните могат да си представят каква човешка маса са 700 000 човека. По същия начин Браун използва public key encryption като термин като термин за най-обикновено криптиране, бърка байтове с битове без да му мигне окото, разбива криптиране с 10000 битов ключ за под час, приписва създаването на RSA на хакери, на които им е писнало NSA да им чете пощата и най-вече, според него, NSA имат компютър с който могат да дешифрират всяко съобщение, без оглед на криптиращия алгоритъм.
Дори и да се абстрахираме от техническите грешки, стилът на писане на Дан Браун е под всякаква критика. Диалогът е глупав и написан набързо:

The commander's voice turned suddenly stern. "Susan, I'm calling because I need you in here. Pronto."
She tried to focus. "It's Saturday, sir. We don't usually-"
"I know," he said calmly. "It's an emergency."
Susan sat up. Emergency? She had never heard the word cross Commander Strathmore's lips. An emergency? In Crypto? She couldn't imagine. "Y-yes, sir." She paused. "I'll be there as soon as I can."
"Make it sooner." Strathmore hung up.

Героите са сюжетно недоразвити, да не говорим, че са и несимпатични като личности. Разбира се, всички са високи, стройни, красиви, невероятно умни и всестранно развити личности с най-висок морал и възвишени ценности. Лошият е гений в областта си на специализация, измисля нечуван план, а и на всичкото отгоре е с физически деформации. Клишетата те дебнат с дръжка от мотика зад всеки ъгъл.
Ако и „Кодът на Да Винчи” и „Шестото клеймо” са пълни с толкова „факти”, колкото „Цифрова крепост”, то мога да кажа само едно – Дан Браун си е избрал добра PR фирма. Независимо от това, от него писател не става.
Прилагам и линкове към страници, в които надълго и нашироко се обсъждат техническите недомислици в книгата. Не видях смисъл да повтарям това, което вече е казано.

http://victoria.tc.ca/int-grps/books/techrev/bkdgtlft.rvw
http://www.wjzone.com/blog/2006/02/correcting-digital-fortress.html
http://math.cofc.edu/faculty/kasman/MATHFICT/mfview.php?callnumber=mf340#errors