Бумерангът на проспания вот

Мартин Карбовски

Когато времената станат интересни, историческите нюанси изчезват. Всичко става черно-бяло, а специално българите сядат и започват да изпитват една позабравена потиснатост - тази на "сякаш победените".
В изборната нощ нацията живя за малко с идеята, че ДПС е първа политическа сила. Така си и остана на сутринта, когато се разбра, че движението е по-назад от ГЕРБ и БСП. Споменаването обаче на първото място за Доган извика атавистичния страх на българите от турците. Извън официалните коментари националното съзнание се намръщи, потъмня и този път дори не отиде да се напие. Имаме изборен феномен - електоратът, протестирайки срещу "нашите" политици, направи ДПС равна с най-силните на деня в България в началото на ХХI век. Това се стори ужасяващо за мнозина. И си е ужасяващо. Но в съвсем друг ракурс.
ДПС взе почти една четвърт от 30 процента гласуващи. Това означава само едно - една четвърт от 30% са 6-7% от хората, които имат право да гласуват у нас. Това винаги е бил ресурсът на ДПС. Партията на Доган просто участва в мач, в който електоратите на другите партии не се явиха. И точно тук българите влязоха в своя апоплектичен страх: "Турците управляват!". И така е, и не е така. Не турците управляват, а българите абдикираха от държавата си - досега като партии, от неделя и като електорат. Българите са известни с това, че могат да се разсърдят на друг етнос заради това, че ражда повече деца (циганите примерно). Известни са с това, че ако една плашеща ги партия вземе каквото може от избори, българите ще си кажат - ето, робството иде. А робството не е турско, то винаги е било българско.
Най-българското робство е да не правиш нищо - 18 години да не смениш политическата класа, докато електоратът на Доган набъбва и узрява. Костов на този фон подаде оставка. Браво, сети се! Българско робство е да емигрираш в чалгата и да оставиш баба ти да реши каква ще бъде държавата утре. Робство е да спреш да мислиш, да спреш да участваш, да нямаш план и проекция на себе си върху държавата.
На тези избори дори и бабите абдикираха
Половината от селата са гласували за ДПС. Сякаш половината от българските села са населени с българомохамедани и турци. А проблемът е друг. Баба и Чичо, които винаги досега гласуваха за БСП, този път изпортиха работата. Обидени от скандалите в любимата партия, те не искаха да настинат в дъжда. А точно сега трябваше да подкрепят Станишев, който се опитва да се самопочисти. Ако и наесен не отидат до урните, ако продължаваме да седим обидени в ъгъла и да твърдим, че няма за кого да се гласува (при това роене на партии), на местните избори ще имаме кмет на Варна от ДПС. Защото, докато българите се оплакват, че са бедни и не могат да гласуват, то 400 000 турци у нас са бедни и се радват да гласуват. И ако някой смята, че е загубил битка, то същият трябва да знае, че битката беше демократична. И в тази демократична битка най-нормално се държеше Доган. Той не е луд да каже, че е първа политическа сила
Знае, че играта не се играе така. А как точно се играе играта - видя се, че дори и БСП не знае.
Победата на Борисов в тази ситуация е пирова. На следващите избори през есента българският електорат ще се амбицира и ще излезе пред урните. В тази ситуация Б.Б. няма много ресурс - едни ще вдигнат процента на "Атака", други на БСП. Генерала е силен в много големи градове, но синдромът на "Спасителя" с времето на прехода се изчерпва все по-бързо. Борисов е силен в едно важно нещо обаче - докато другите даваха пресконференции, той газеше Владайската река, опитваше се да върви по водата. Това друг политик и спасител не е правил. Затова Б.Б. успя на тези избори и без помощта на медиите. От друга страна обаче, Владайската река е коз в ръцете на враговете на Бойко - ако е толкова добър кмет, защо се налага да спира Владайската река с гърди?! Отговорът сигурно е "Емел Етем". Но това някак не интересува слабо гласуващите софиянци.
Страшното е, че и в новия триъгълник на властта наводнението с мътна вода отново е повсеместно. Защото, ако нещо не се промени (ако електоратът не го промени), тези евроизбори и следващите пет години ще се окажат най-големият обир, правен някога на планетата и неописан в нито един американски филм. Огромните пари от фондове ще потънат така, както потънаха в сухата до вчера Владайска река. Докато умните глави ни обясняват, че българите не гласуват, защото са богати, българите не могат да повярват на очите си - те не гласуват просто защото партиите са категоричният единствен начин да си богат. Което прави държавата бедна, мръсна, окаяна и отчаяна. Колкото и хладилника да си купят българите, колкото и автомобила и любовници да имат (някои от тях), те ще си останат бедни и ограбени - откъм асфалт, инфраструктура, образование, здравеопазване, сигурност, демография, живот.
Богатият човек в гадна държава е гаден човек
Бедният човек в уредена държава е личен избор. В този наистина преломен момент повечето българи са бедни в гадна държава. И за това ще излязат виновни едни 400 000 турци и един Доган. А философията на Сокола е проста - взимам, каквото другите не искат.
Крайно време е да се спре и с хленченето, че "няма избор". Освен че избор се предлага, той се и създава. Ние се научихме да преглъщаме кофти предложени избори. Нещо като ядене на задължителен жълт сняг. А това беше лесната част на прехода. Следва трудната - да си създаваме сами избор. Или това, за нас като нация, е невъзможна част на прехода?!