Загубените свободи

Бел. ред. — отдавна чаках отново този Карбовски, който с хъс да откъсне парче от изгнилото месо на ежедневието и да ги подложи на дисекция. И той се върна с тази статия. Никога страданието не е било толкова сладко.

Мартин Карбовски

С отдалечаването на 1989 г. все повече набъбва списъкът на малките граждански свободи, които загубихме. Засега те са около две дузини. Какво пропиляхме дотук за годините на демокрация?

1. Свободата на трафика - да можеш да тръгнеш от точка А до точка Б и да не се задръстиш. Тази точка има важна подточка - загубихме завинаги един човек, който имаше власт на пътя и беше адски полезен. Това е регулировчикът или поне работещият катаджия. За сметка на това имаме днес свободата да караме като идиоти и да минаваме на червено, както и да натискаме и изблъскваме по-малките коли от пътя.

2. Свободата на чистия, равен тротоар. Епохата спокойно може да бъде наречена "епоха на изгубените тротоари". Всичко е разбито, а там, където е разбито, отгоре са паркирали автомобили.

3. Свободата на гледката. Колкото повече строим, толкова повече няма гледка. Морето не се вижда. И в големите, и в малките градове хората си гледат в супниците и дишат миризмата на отворения прозорец отсреща. Ако пък има пространство пред прозореца ти, гледката ти е такава, че можеш да се обесиш заради нея, нежели да се хвалиш с нея. Това и синдромът на копърката в кутия

- богати сме на жилищна площ, но ни е тясно и неуютно.

4. Свободата на градинката. Общото пространство е на път да изтрие от пейзажа си малките градски полянки с пет дървета на тях. Примерно минете през Студентския град и ще видите как едни нови сгради, тяхната кал и мръсотия и боклуци постепенно изяждат борчета на по 50 години. А имаше времена, когато в центъра на София имаше цветни алеи, като до тях винаги висеше милиционер, който те глобяваше, ако откъснеш цвете. Това е загуба наистина - не тъгуваме по милиционера, но алеите бяха хубави.

5. Свободата на асфалта. Вече никъде няма истински асфалт, който започва от единия край на улицата и свършва непокътнат до другия й край. Не говорим за дупките. Асфалтът е рязан през двадесет метра заради новото строителство. После кръпката е хлътнала. После става на нива. После нищо.

6. Загубихме свободата да не умрем, ако те ухапе куче. Съвсем логично жертва на тази загуба у нас се оказа една англичанка, която няма рефлекс да се пази от помиярите. Глутниците са вече тълпи от кучета и тази загуба е най-вече за децата, майките и старите хора. Те мислят за кучетата не просто като част от грозната наша среда за живеене, а като за конкуренция при оцеляването, когато излезем навън.

7. Изчезна превеликата свобода, която само едно дете би могло да оцени. Примерно - преди време имаше градинки с люлки, където имаше по стотина деца. Сега не ми казвайте, че е същото в моловете. Децата няма къде да отидат и няма какво да правят извън училището и семейството. Те са най-отхвърлените от промяната на средата. А това често ги прави идиоти.

8. Загубихме нещо страшно важно - да го наречем хубавата жена. Последните 15 години се наложи една естетика, която спокойно можем да оприличим на филма "Видове". Жената вече не е грозна или хубава - тя е една и съща. Облечена като проститутка, има изкуствени гърди, кичи се с невъзможно много дрънкулки и кара на всяка цена кола, която най-често не може да кара. Жените на прехода са крещящи, без да издават звуци и без в крясъците да има кодиран смисъл. За тази загуба, разбира се, са виновни мъжете - те превърнаха нормалните момичета в лошо гримирани СПА идиотки които искат да пеят източна музика.

9. Загубихме рокендрола. У нас така и не можа да пробие ушите ни нормалната музика, която вееше от Запад по времето на социализма и която изигра особена важна роля в промяната на съзнанието. Думата рокендрол е вече доста глупава, което е част от загубата. Но истината е, че ние нямаме хубава българска музика, така както можеше да се каже това с половин уста преди 20 г. Ако някой спори по този въпрос, да види колко публикации имат румънците в МТВ.

10. Загубихме свободата на клиента. Въпреки огромното потребление, непознато в нито една българска епоха досега, свободата на клиента е мъртва. Убиха я всички, които така и не разбраха, че "клиентът винаги има право". Ядем боклуци и отрови, стига да са добре рекламирани и пакетирани. Глезените търговци се получават от тъпи и плахи клиенти - каквито българите винаги са били. Подточка А - въпреки че нещата като потребление се промениха, вездесъщият "баш майстор" не беше умъртвен от прехода. А толкова се надявахме.

11. Загубихме свободата да се гордееш с нещо, което не е материално. Примерно имаме дете аутист - математик, направо гений. След като го покажем по телевизията, ние просто не знаем какво да правим с него. А самото то и семейството му се чувстват изроди в свят, където голямата кола е по-важна от голямата пишка.

12. Загубихме огромна част от свободата на словото. Появата на вестник, който може да напише за певицата Иванова, че си е сложила обица на пениса, е стъпка назад в така трудно извоюваната словесна свобода. Загубата се изразява съвсем материално в това, че дори Слави Трифонов не можа да осъди жълтите вестници. Те ликуват, ние загубихме истината, докато се храним с кожичките на уж обрязаните известни българи.

13. Загубихме двама много важни хора от миналото - това са милиционерът и съдията. Жал ми е за това, че днес полицията бива нападана и не смее да стреля дори със стоппатрон, за да не й кажат нещо лошо правозащитниците. Загубихме правосъдието като държавен символ. Истината е, че спечелихме правото да се разправяме сами - с кирки в колата, с павета по витрините, с юмруци по главите, - което не е толкова лошо, като се има предвид че всяка еволюция си има начало. Но в този първичен бульон на самоуправството децата ни започнаха да се млатят сериозно и да умират от бой в училище.

14. Загубихме свинското. Въпреки че не смятаме свинята на двора за гражданска свобода, трябва да признаем, че загубихме една селска свобода - да имаш прасе и селото ти да е чистичко, спретнато и да няма много цигани в него. Заедно със свинското загубихме компота и домашните суджуци. Пак повтарям - това са селски свободи, но пак ги изгубихме.

15. Загубихме доверие на циганите. Българите винаги са имали едно наум, когато си имат работа с циганин. Сега тази загуба на доверие прераства в страх. А самите цигани не се стараят много да правят нещо, за да си върнат изгубеното доверие. Те дори леко се гордеят, че българите се страхуват от тях.

16. Загубихме радиатора. По един или друг начин парното си отива от бита. На същия принцип ще загубим трамваите, озеленяването, домоуправителя, чистачката на входа. На този принцип всяка нова лъскава кооперацийка за три години се превръща в олющена сграда, софийски тип.

17. Загубихме старата соцархитектура, а нова не се появи. Можем да го дефинираме като "пълна загуба на фасадата".

18. Загубихме идеята за монархия. Беше интересно да си мислим, че е възможна. Не знам кой загуби от тази загуба - ние или самият монарх.

19. Загубихме правото да живеем както трябва, за да спечелим правото да живеем където си искаме. Всеки може да дойде и да си опъне шатъра на полянката пред блока. В резултат - не живеем както трябва, но можем да си го позволим навсякъде.

20. Загубихме много кръв и сперма. Докато се избивахме по пътищата или остарявахме като нация, престанахме да правим деца наоколо. Дори не споменавам прекрасните емигранти, които няма да се върнат. Ние тях не можем да загубим, но загубихме децата им, които никога няма да говорят добре български.

21. Загубихме доверие. Ако ще Господ да слезе от небето на земята, няма да спрем да не вярваме. Защо така стана - не знам.

22. Загубихме 18 години, за да разберем, че животът ни ще мине в ремонт.

Ремонт на държавата, на системата, на пътищата, на политиката, ремонт на проверките как е минал ремонтът и защо някой не е ремонтирал добре. Може би такъв е животът навсякъде. Но у нас ремонтът продължи толкова дълго, че сме на път да изгубим самия ремонт. Вече смятаме, че да живеем на строителна площадка, на която някой краде, а друг (може би същият човек) прави проверки на откраднатото, е като да си живеем вкъщи. А това е голяма загуба наистина. Превелика такава.