Предпразнична и пред-ЕС еуфория

Опашки за вносни цигари на браздата
Пушачите се наредиха пред безмитните магазини и купуват папироси преди влизането ни в ЕС

Благоевград. Търговци и пушачи масово се тълпят пред безмитните магазини на Кулата и Златарево. Много от тях се опитват да се снабдят с повече от допустимите количества папироси. Други пък мъкнат цели мастербоксове от Гърция.
В края на миналата седмица на ГКПП-Кулата бяха спипани две жени, които пробвали да внесат през митницата 200 стека "Карелия".
Дни преди 1 януари много жители на Сандански и Петрич се запасяват с евтини безмитни стоки от фришоповете. Цигарената треска е защото след 1 януари безмитните търговски обекти на границата със страните от ЕС стават като обикновените магазини и цигарите ще са с еднакви цени. Митничарите вече са засилили контрола върху вноса на акцизни стоки. Всеки има право само веднъж в месеца да внесе в страната един стек цигари и един литър алкохол.
От Европейската комисия са потвърдили искането си да бъдат затворени и безмитните магазини, които се намират на влизане в България от страните извън ЕС - Турция, Сърбия и Македония. Решение обектите да се закрият е взето и в тройната коалиция. Депутати обаче направиха предложения, с които да ги спасят. Идеята е на собствениците на магазини, които ще бъдат затворени с влизането ни в ЕС, да се даде възможност да изградят такива на изходящите трасета към Турция, Сърбия и Гърция. Второто предложение е безмитните магазини да внасят данък от 3% върху оборота си. МС пък иска те да плащат данък печалба. Третата идея е безмитните магазини, които ще бъдат затворени, да продават още 3 месеца до изчерпване на наличните стоки. Предложенията ще бъдат гласувани тази седмица от бюджетната комисия.
Владимир Симеонов


Запасяват се с брашно и захар

През първите шест месеца след Нова година няма да има драстично увеличение на цените на стоките и храните в България. Това каза по Би Ти Ви Васил Василев, мениджър в търговска верига. Той допълни, че лично като търговец не призовава гражданите да не се презапасяват с хранителни стоки. Според Василев стоките, при които може да се говори за запасяване, са брашно, олио и захар, защото са дълготрайни. С падането на митата се очаква цените на стоките, които са внос от Полша и страните от Източна Европа, да се понижат, добави Васил Василев.


Прането на столичани замириса на сажди
Печки с дърва сменят парното в големите градове

Чавдар Найденов, агенция "АФИС"
В момента дори отоплението стана символ на стандарта на живот. Числата са красноречиви: сред хората с доход над 300 лв. на човек 47% се отопляват с ток, 45% с централно парно отопление, 8% с газ, 8% с въглища, а с дърва - 17% (сумата на процентите надхвърля 100, тъй като много домакинства ползват няколко вида отопление). Докато сред населението като цяло отопляващите се с ток са само 29 на сто, с парно -15%, с газ - 3%, с въглища - 32% , но с дърва - цели 64%. Още по-драстична е картината при най-бедните. Едва 17% се отопляват с електричество, 2 на сто с парно, толкова с газ, 44% с въглища и 81% - с дърва.
Отчасти тук става дума и за регионални различия. На село и в малкия град, където живее половината от населението, центърът на битовото енергийно потребление са заели дървата. 96% от домакинствата на село се топлят през зимата с дърва, 47% с въглища и само 11% с електричество. В малкия град съответните числа са сходни - 77, 43 и 24 на сто. (За отбелязване е, че в типичния случай въглищата се използват като допълнение към дървата). А парното е почти изцяло визитка на столицата - 78% от софиянци са клиенти на ТЕЦ, с ток се отопляват 24%.
Причината за тази структура на потреблението е очевидна - цените на енергоносителите, които ежегодно се повишават. И през тазгодишния ноември на въпроса, "Очаквате ли през този зимен сезон да платите повече за отопление в сравнение с миналата година" с "да" отговориха 74%. На въпроса: "С колко процента очаквате да се увеличи разходът ви за отопление?", близо две трети от анкетираните (63%) заявиха, че очакват повишението да е средно с 23,6%.
При това правят впечатление две неща. Първо, тези очаквания слабо се влияят както от използваното отопление, така и от регионалните им характеристики. И второ, скокът в разходите се възприема като неизбежен не на последно
място заради влизането ни в Евросъюза.
За изтеклите 10 г. на най-радикални реформи българският бит в някои отношения се върна към черти, характерни за доиндустриалната епоха. През 1997 г. само 27,3% от българите казваха, че се отопляват "предимно" с дърва. Днес съпоставимото число е 44% (от общия брой отговори). За сметка на това осезаемо намаля използването на видове отопление, по-приспособени за градския начин на живот: при централното парно отопление спадът е от 20% на 11%, а при електричеството - от 28% на 20%. Газоснабдяването не е в състояние да компенсира този спад - то бележи увеличение от 1% на 3%. За сравнение в Будапеща вече в над половината от районите парното е изместено от газ. Главното отстъпление се наблюдава в големите окръжни градове - от 17% на 6%. Неслучайно там могат да се видят кооперации, които са си построили комини, тъй като блоковете им се оказаха прекалено "модерни".
Което не е и странно - преди 10 г. типична месечна сметка за ток през лятото беше около 12 деноминирани лева, днешната е около 40 лв.
В резултат градското население постепенно забравя мириса на чист въздух през зимата и липсата на сажди по прането. Дори в София вече 11% от домакинствата използват за отопление дърва - преди 10 г. този дял беше едва 2%.