Кой кого обича у нас

Мартин Карбовски

Татяна Дончева обича Ванко 1 - това е доказано със закон. Азис обича Китаеца - и това е цялата поезия днес у нас. Българите обичат ракията. И ракията ги обича също, помага им да живеят по-добре и направо щастливо. Циганите обичат децата си, защото децата хранят циганите.
В тази страна има много обич. Малко особена обич - но е навсякъде.
Любовта е във въздуха. Любовта протестира, че не й се дава път. В затворите обичат свободата. Искат на всички да се намалят присъдите с една трета. Заради приемането ни в Евросъюза. Поради този празник правосъдието реши да заобича няколко хиляди рецидивисти и да ги пусне. Другите затворници обаче се почувстваха недолюбени и решиха, че любовта трябва да е една за всички. Обща любов - другото е несправедливо някак. Любовта, без която не можем, днес изглежда като обезателност да пуснем на свобода хора, които утре ще намерим да тършуват в нощните ни шкафчета.
МВР е влюбено в таксиметровите шофьори. Министерството на Румен Петков не само обича, то е нежно с определени хора, които запушват улици, за да си вдигнат доходите. Любовта на МВР към такситата е силна, леко хомосексуална - иначе нямаше да разкрие убиеца на един от тях за часове, а всички знакови убийства да се чувстват пренебрегнати. Бакшишите обаче не обичат МВР. Таксиметровите шофьори са задължени на смъртта. Те са единствените, които еволюират в тази страна, защото след всяка своя жертва вдигат цената си. Те са единствените, които еволюират у нас поради неясни причини - предполага се, защото имат радиостанции и могат да псуват, което е основна любовна форма на изразяване у нас. А държавата винаги се е страхувала от псуващи мъже с радиостанции и железни тръби.
Държавата пък обича да се страхува, но тя избира от кого да се страхува - тя примерно не обича да се страхува от археолози. Археолозите също имат радиостанции и железни инструменти, искат 50% повече върху заплатите си - но никой не ги чува, камо ли някой да ги обича. Няма любов за археолозите, докато не обсадят парламента с фадроми и лопати. За любовта човек трябва да се бори, почти колкото за еди-колко си стотинки на километър.
А пенсионерите обичат свободното време. В свободното си време те показват обичта си към света и живота, правейки се на таксиметрови шофьори. Бръмчат пред парламента като таксита и разбират, че такситата са обичани повече от пенсионерите в тази страна. Сигурно защото пенсионерите нямат радиостанции. Ако разполагаха с радиостанции, държавата поне щеше да ги уважава. В останалото време повечето пенсионери живеят в големите си празни и студени апартаменти и пишат до внуците си в емиграция писма, пълни с обич и топлина. Пенсионерите обичат и парно, но парно няма, защото в повечето градове то е скъпо. Пенсионерите обаче обичат големите градове, защото пазят имотите си за внуците. Внуците им пък незнайно защо обичат ипотеките, което не е логично, ако имаш да наследиш голям апартамент от дядо си. Но в любовта няма никаква логика, знаете.
Любовта е във въздуха. Жените обичат да пазаруват. Но за да пазаруват, трябва да са обичани от мъже. Мъжете обаче не са балъци - те обичат да пазаруват жени. Любовта украсява бита, прави го поносим. Всички обичат цветя. Най-много обичат цветя цветопродавците. Казах ли ви, че в любовта няма логика, но пък е толкова много тези дни, че свети Валентин лежи пиян някъде и се чувства потиснат и безработен.

13 февруари 2007