Умря Кралят на пудинга

Прословутият д-р Йоткер носил костюмите и обувките си по 20 години; личното му богатство се оценява на $8 млрд., не се очакват скандали за наследството

Наричат го „папата на пудинга”, „краля на бакпулвера”, „най-големия пивовар на Германия”, както и „сръчния пицаджия на Европа”. С такива титли германецът Рудолф Август Йоткер спокойно може да е герой от приказка, защото се изисква доста талант, фантазия и упорство да натрупаш милиарди от удоволствието, което доставяш на хората чрез вкусната храна.
Но богатството му, което сп. „Форбс” оценява на $8 млрд., ни най-малко не замайва главата на трезвия и скромен Йоткер. Когато го питат каква е професията му, той отговаря просто - търговец.
От няколко дни Германия тъгува за един от най-забележителните си бизнесмени след Втората световна война. Йоткер, създателят на концерна Dr. Oetker Holding, почина на 90-годишна възраст от белодробно възпаление в клиника в Хамбург. Веднага след смъртта му икономическият министър на Северна Рейн-Вестфалия Криста Тробен заяви, че икономиката загуби „забележителна личност, която се отнасяше с чувство за отговорност към работниците”.
И това наистина е така, защото преживелият много житейски катаклизми Йоткер бе човек от „старата школа”. Винаги учтив и отнасящ се с уважение към всички, независимо от социалното им положение. Разказват, че когато някой влизал в кабинета му, Йоткер винаги се е изправял и леко се е покланял. За тази му дружелюбност неговите работници го обожавали. На последния си 90-и рожден ден той покани на парти единствено 500 пенсионери от своята фирма. Отказа да изнася речи и заяви, че няма да приеме никакви подаръци.
За прословутата му пестеливост се разказват легенди. „Не давам пари за това, което утре няма да има стойност”, е прословутото му мото. Носел обувките си по 20 години, както и костюмите си, захабените ризи дори давал да закърпят. От пестеливия му начин на живот го откъсва за кратко едва третата му, 20-години по-млада от него жена Мариане. А синът му Август споделя за държания изкъсо семеен бюджет в едно интервю за в. „Ханделсблат”: „Бяхме богати, но неплатежоспособни”.
Често Йоткер дава съвети за пестене, дори как да използваш останките от сапун, като ги залепиш за новия. А когато го закачат защо тогава има луксозни хотели, той отговаря шеговито - тях трябва вие да ги платите.
Като всеки велик бизнесмен обаче Йоткер освен на трезвия си разум, който го кара да цени стойността на парите, разчита и на своя нюх.
Сделките трябва да почувстваш със стомаха си и после да използваш главата си, казва той.
Започва да ръководи Dr. August Oetker Nahrungsmittelfabrik на 28 години, и то след преживяна поредна житейска трагедия. Йоткер не помни баща си, защото той загива, преди да се роди през 1916 г. в битката при Вердюн. През 1944 г. губи и втория си баща Ричард Казеловски, който дотогава управлява фирмата. Той загива заедно с майка му и двете му природени сестри при бомбена атака. Малко след това заради пристрастия към националсоциалистическата партия е затворен в лагер и многократно пребиван, заради което доживотно ходи с бастун.
Нищо обаче не може да спре устрема му да се себедокаже и веднага след войната използва т.нар. вълна за голямо ядене, като разширява асортимента на хранителната фабрика, създадена от гениалния му дядо д-р Август Йоткер през 1891 г. Тогава на аптекаря му хрумва гениалната идея да предлага дозиран бакпулвер в пакетчета, който може да се използва за 1 кг брашно. Този набухвател, който старият Йоткер предлага с рецепти за готвене на задната страна, се превръща в хит сред домакините.
Внукът Рудолф Йоткер се заема да удвои успеха на своя дядо. Стартира в търговията с дълбоко замразени продукти, вкл. замразени пици и сладолед, продажба на алкохолни напитки и бира, но най-успешната инвестиция се оказва корабоплаването. Към него Йоткер има романтично отношение, казвайки, че то не е „всъщност бизнес, а магия”. Редовно пътува с корабите си до обичаната от него Латинска Америка. Корабоплавателната фирмата Hamburg Sud. и днес е най-голямата в Германия с флота от 140 кораба. Тя дава 43,2% от печалбата на групировката. За сравнение, бизнесът с храните носи 26%, бирата и безалкохолните напитки - 20%, а спиртните напитки, между които и водка „Горбачов” - 7%. Освен в тези сфери концернът се занимава с банково дело, застраховане, има химична фабрика и 5 луксозни хотела. Той дава хляб на общо 23 000 работници в 35 държави.
За този успех определено допринася Рудолф Йоткер, управлявал фирмата 40 години. Той е сред пионерите, използвали тв рекламата и неговите спотове се помнят и до днес. До смъртта си, макар и да предава през 1981 г. бизнеса в ръцете на сина си Август, се явява всяка година на пресконференцията, която представя резултатите на дружеството. Август отговаря на въпросите, а той стои до него и доволно пуши лула. Това е едно от малките удоволствия, които си позволява, заедно с ракията и, разбира се, колекционерската страст. Йоткер е събирал както стари майстори, така и модерно изкуство. Дарява голяма част от колекцията на музея в Билефелд, но когато отказват да нарекат музея на името на доведения му баща Ричард Казеловски, той отменя дарението. През 1998 г. този случка е на челните страници, защото Ричард Казеловски е бил член на националсоциалистическата партия и личен приятел на Химлер.
Другата история, която взривява обществото, е през 1976 г., когато отвличат 24-годишния му син Ричард и Йоткер плаща за него откуп от 21 млн. марки. Похитителят Дитер Цлоф е осъден на 15 години затвор.
Със смъртта на Йоткер Германия загуби една от най-значимите си бизнес фигури, но фирмата очевидно няма намерения да залязва. Още приживе той прозорливо се погрижи да раздели имуществото между 8-те си синове и 3-те си жени. Така че не се очакват битки за наследяване на империята. Бизнесът засега е в ръцете на най-големия му син Август, който е на 62 г. Той е едва четвъртият шеф на фирмата със 116-годишна история. Когато след няколко години се оттегли от активния бизнес, вероятно ще го наследи полубратът му Алфрес Йоткер, роден 1967 г. Сега той е шеф на холандското поделение на Йоткер. За да не може да се разкъса концернът на отделни крила, старият Йоткер се е погрижил със структурата на управление, в която има един съвет, в който участват роднини и изпълнителни директори, които решават всяка промяна. „Докато съм жив, Dr. Oetker Holding ще остане семейна фирма”, беше кредото на Рудолф Йоткер. В краткосрочен период няма изгледи това да се промени и след смъртта му.