Най-големият страх е от удар по джоба, 40 на сто са оптимисти за бъдещето си в ЕС

Недостиг на пари. Това е най-големият страх на българите, предизвикан от влизането на страната ни в Евросъюза. Тревогите на почти половината от хората от нас са свързани преди всичко с очаквания за ценови шок, растяща безработица и повсеместно обедняване. Това сочат данните от декемврийско проучване на НЦИОМ, проведено сред 1000 души в цялата страна. Ще стигат ли парите да се върже месецът, се питат главно жените и хората на възраст над 50 години, които живеят в София и големите градове. Страхът от всеобщо обедняване пък е най-силно изразен сред живеещите в малките градове и сред крайно бедните.
Според социолозите опасенията на българите могат да се систематизират в няколко основни групи:
- от нарастване на цените и данъците, а оттам и обедняване на населението;
- от санкции, защото България трудно ще се справи с изискванията на ЕС;
- от неизвестното и от новите изисквания във всички сфери, за които хората не се чувстват подготвени достатъчно добре;
- от загуба на национална идентичност, особено като се има предвид усещането за нашето членство като втора ръка;
- от емиграция на младите и квалифицирани българи, а оттам и от задълбочаване на демографската криза и проблеми в икономиката;
- от тероризма и международната организирана престъпност.
Една четвърт от българите пък не се страхуват от нищо
свързано с членството на България в ЕС. Тази позиция споделят по-често мъжете, хората на възраст до 30 години, жителите на областните центрове и заможните българи.
Като цяло оптимисти за членството на България в ЕС са 40% от анкетираните, твърдят социолозите от НЦИОМ.
Около 60 на сто от хората у нас пък не виждат никаква полза за себе си от присъединяването ни към Евросъюза или не могат да преценят какво добро ще им донесе в личен план членството в ЕС.
За разлика от страховете на българите обаче, надеждите доста по-трудно могат да се систематизират в големи групи. И зависят в доста по-голяма степен от възрастта, образованието, материалния статус и местоживеене.
Свободното пътуване в Европа, възможности за легален престой, работа и обучение в чужбина
радват най-много 18-39-годишните
На легална работа в страните от Евросъюза се надяват ромите (23%) и турците (20%). Ще имаме по-висок жизнен стандарт, вярват по-често мъжете между 40 и 50 години, жителите на малките градове и отново ромите.
5% преценяват, че след влизането на България в ЕС ще живеем по-спокойно, защото ще бъдат гарантирани по нов начин редът и сигурността в страната.
Отново 5% виждат ползата за себе си най-вече в това, че в България ще се създадат нови работни места и така ще намалее безработицата. На това мнение са най-често хората на възраст между 40 и 49 години, за които напускането на страната с цел работа е затруднено. На повече работни места в България се надяват също жените, висшистите и по-заможните българи.
Данните на НЦИОМ показват, че в дългосрочен план позитивните очаквания доминират над скептицизма по повод присъединяването. В съотношение 44% към 29% се разпределят тези, които очакват подобрение в живота си в сравнение с онези, които очакват животът им да се влоши. 15% са на мнение, че след 1 януари 2007 година
за тях нищо няма да се промени
Ето как изглеждат очакванията на българите, разгледани по възрастов признак.
За никого не е изненада, че най-младите, на възраст до 30 години, са и най-големи оптимисти за бъдещето си в ЕС. По-умерени и реалистични, но отново позитивни са очакванията на хората в активна трудова възраст до 50 години. Във възрастовата група над 60 г. се регистрират две доминанти в нагласите "нищо няма да се промени" и "нещата ще се подобрят донякъде".
Най-сериозни опасения от очакваните промени, които ще настъпят с присъединяването на България в ЕС, изразяват нискообразованите, бедните и ромите. Тези групи хора се чувстват декласирани по силата на своя икономически и социален статус, те преценяват, че достъпът им до ресурси допълнително ще бъде затруднен от невъзможността да отговорят на новите изисквания и критерии.
Едва 0,1% от хората вярват, че младите българи (децата) ще се завърнат в страната, а само 0,4% се надяват корупцията в държавата ни да намалее.

© Standart News 04.1.2007 г.