Кажи, баба, тенкю на румънски

Щом бизнесът ни наказва, да го отсвирим и ние

Мартин КАРБОВСКИ

Тия дни набира сила един протест, свързан със салатата. Родната салата бойкотира старата българска марка олио "Калиакра". Спомняте ли си онези извити зелени бутилки, един от малкото успешни дизайни на соца - олиото "Нива" и по-късно "Калиакра". Нашето "изконно олио" днес не се купува от българите. Те се сетиха, че могат да бъдат солидарни с работниците от Добрич, който останаха без работа поради преместването на завода за олио в Румъния.
"Аз не купувам това олио!" - в кварталната бакалница не настъпва смут. Някой не го купува, на друг не му пука, но в интернет валят призиви да се бойкотира марката "Калиакра", която остави толкова много хора без работа в един и без това беден район. И ако тези призиви за някого са спорадични, то нещата загрубяват, когато собственици на малки магазинчета вече престават да зареждат точно това олио. Бойкот на едро - сериозна работа.
Има два ракурса на случката. Първият е, че бизнесът е свободен да прави със завода си каквото реши. Решили да местят завод от България в Румъния - това е окей. Направо прилича на СИВ (съвет за икономическа взаимопомощ), който решава в коя страна какво да се произвежда. В Румъния тогава се произвеждаха коли, а у нас - олио. Сега северните ни съседи ще произвеждат и коли, и олио. У нас ще се правят грънци. Или като няма олио - поне бутилки за олио - но и в "Шишеджам" има стачка. За да защитим инвеститорите, трябва да кажем, че понякога днешните капиталисти с пълно право изнасят бизнеса си поради няколко наши "български" причини: лоша работна ръка (макар и евтина) или корупционни схеми, които излизат по-скъпо от местенето на завод. В случая с "Калиакра" казват, че нещата не са такива - заводът си е завод, работниците са свестни, няма корупция - но бизнесът се мести - негово право е. С други думи, могат направо да си преведат от български на румънски култовия рекламен клип "Кажи, баба, тенкю!".
Наше право е да ви бойкотираме олиото, казват българите. Не е за вярване, ако стане. Де се е чуло и видяло българи да бойкотират нещо. Особено продукт, свързан със салатата, която е свързана с ракията. Ракия и салата без олио не може - те са като двама братя и една сестра по българските земи. Но сега има и зехтин, и шарлан и още десет вида олио - бойкотът е възможен само в условия на алтернатива. И всеки, който реши да си мести бизнеса от единия крачол в другия, трябва да знае, че българите не прощават такива резки движения. Хубаво е да научим производителите, и наши, и чужди - че сме солидарни. Не вярвам да стане днес, но рефлексът е задвижен. Не купувайте "Калиакра". Тя остави без работа стотици семейства от Добрич. Иска да ги остави и без прилични компенсации. Логично е да потърсим зехтин на рафта. Не защото сме обидени, а защото така трябва. Пък и ни е мъчно - няма такова нещо като "изконно българско олио", но е хубаво да има.
Американците поискаха да пият българско вино, а не френско, когато Париж не ги подкрепи в една от многото им войни. Поискаха даже пържените им картофи да излязат от идиома "френч фрайз", а да се казват някак другояче. Американците ги могат тези неща. Българите - ще видим. Всеки, който се радва на чужд инвеститор, трябва да помни Добрич. Запомнете този случай - ако бизнесът ви наказва - накажете го и вие.
© Standart