Простота

Гениалните неща са прости. Като доказателство на това ми дългогодишно убеждение и като контра-аргумент срещу използването на сложни изречения с множество вложени изреченийца, прилагам следната статия. Намерих я във Financial Times, което за мене е достатъчно, за да я обява за абсолютна истина. Да, става дума за юристи, но същото важи със страшна сила за филолози, психолози и въобще всякакви -лози, които от толко много игра с езика са загубили чувството за мярка.

Стилът на правните кантори затруднява комуникацията

от Михаел Шмук

Точно формулирано или надуто? Когато юристите си говорят един с друг или си пишат, често останалата част от света се чувства изолирана. А когато адвокатите се изразяват неясно, от това страда и фирмата.

„О Боже, това е ужасно!” Повечето хора реагират с неразбиране и отвращение, когато чуят разговор между адвокати. Звучи им надуто и претруфено, а и е трудно за разбиране. Една голяма част от клиентите им, както и свидетелите по делата се сблъскват със същия проблем, но това не тревожи особено много юристите. „Ако клиентът е толкова глупав, да отвори речника.”, отговарят повечето адвокати, когато бъдат запитани защо не формулират по-ясно изреченията си. Това в никакъв случай не е правилното отношение към клиента. Същото важи и за жалбите – юристите държат да демонстрират по-високият си социален статус посредством оплетения си език: „Всичко друго звучи постно.” Третият аргумент срещу използването на разбираеми думи е: „Това трябва да бъде така, иначе е грешно.”

Никой от тези доводи не е основателен. Първо, разбирането е задължителна предпоставка за успешната комуникация, дори тази на един адвокат. Второ, сложният изказ с дълги и вложени изречения не е признак на добър стил. И трето – текстът не става грешен от това, че е формулиран с прости думи, точно обратното: едва тогава читателят разбира това, което чете.

Прости думи, моля

Страхът от непознатото често възпира юристите от употребата на прости думи. В жаргонът си се чувстват в свои води. Вместо да ги учат да пишат кратко и ясно, професорите им обясняват, че колкото по-дълъг и сложен е един текст, толкова по-научно звучи и толкова по-полезен ще е на читателя. Малцина са тези, които споделят мнението, че знанията са безполезни, ако не могат да бъдат изказани с думи прости. Юристите често стават обект на подигравки заради особения си език, а околните ги смятат за високомерни и арогантни зубрачи. Езикът е и средство за изразяване на личността, а не само добра оценка от университета.

В ежедневието на един правист често се срещат примери на безкрайни изречения, цели пасажи от административни текстове или просто клишета: „Разпоредихме прехвърлянето на делото с цел заключение от страна на вещо лице, което е отговорно за намирането на отговори по поставените технически въпроси.” Подобни формулировки не са облекчение за читателя, а пръчка в спиците. Следното изречение звучи доста по-добре: „Възложихме на експерт да състави доклад с по поставените технически въпроси.”

Немски за юристи

Сериозността на проблема засега са осъзнали една голяма адвокатска кантора и няколко университета. Те имат желанието да направят юридическият език по-разбираем за масите. Lovells, както и Baker & McKenzie предлагат възможността на адвокатите си да посещават курсове за подобряване на немският им. Откритият през 2000-та в Хамбург частен университет Bucerius Law School още от самото си начало предлага курса „Немски за юристи”.

Проблемът е отдавна познат в бизнес средите: изпълнените с клаузи и професионален жаргон писма създават проблеми в комуникацията с колеги и клиенти. Много фирми, на които често им се налага да се сблъскват с този тип изразни средства, пращат персонала си на курсове. Или пращат текстописците си на курсове по „разбираем” немски. Най-сериозно се сблъскват с този проблем застрахователните дружества, болничните каси и работническите съюзи, поради високия брой назначени юристи.

Излишното субстантивиране

И все пак – как да комуникираме просто и лесно? Трябва да се избягва юридическият стил и глаголите превърнат в съществителни имена (тъй нареченото субстантивиране), както и страдателният залог. Типично изречение е: „Ще бъде извършено проучване по случая.” С глаголи и деятелен залог звучи далеч по-добре: „Трябва да направим проучване по случая.” По-кратко и по-добре формулирано е, без да е грешно.

Юристите трябва да свикнат да започват с важното за читателя послание. Погрешно е, например: „След последвало проучване на конкретната правната и материална ситуация, долуподписаният достигна до извода, че в конкретният случай разрешаването на проблема е препоръчително да бъде извършено по съдебен път.” Това е дълго и прекалено сложно. За сметка на това следното е просто и лесно за разбиране: „Нашият извод е, че трябва да подадете жалба в съда.”

Нежеланите: юридически лингвистични акробатики

Абстрахирането и отричането са също част от проблема. „Не може да бъдат окачествени като несъществени за хода на делото, обидните и накърняващи честта забележки, отправени към свидетеля от обвиняемия.” Защо толкова сложно, като може и по-просто: „Важно за хода на делото е, че обвиняемият обиди жертвата по време на заседанието.”

Как се стига до тези акробатики? Те са заложени в текстовете от закона, а учебниците и университетите ги поднасят в тази им форма на студентите. Това обаче не значи, че от това трябва да страдат клиентите. Адвокатите трябва да положат усилия и от неразбираемата плетеница от думи да направят нормален текст. Ако правото е измислено, за да помага на хората, то те трябва и да могат да го разбират.

ftd.de, 24.04.2005
© 2005 Financial Times Deutschland