Кажи, баба, тенкю на румънски

Щом бизнесът ни наказва, да го отсвирим и ние

Мартин КАРБОВСКИ

Тия дни набира сила един протест, свързан със салатата. Родната салата бойкотира старата българска марка олио "Калиакра". Спомняте ли си онези извити зелени бутилки, един от малкото успешни дизайни на соца - олиото "Нива" и по-късно "Калиакра". Нашето "изконно олио" днес не се купува от българите. Те се сетиха, че могат да бъдат солидарни с работниците от Добрич, който останаха без работа поради преместването на завода за олио в Румъния.
"Аз не купувам това олио!" - в кварталната бакалница не настъпва смут. Някой не го купува, на друг не му пука, но в интернет валят призиви да се бойкотира марката "Калиакра", която остави толкова много хора без работа в един и без това беден район. И ако тези призиви за някого са спорадични, то нещата загрубяват, когато собственици на малки магазинчета вече престават да зареждат точно това олио. Бойкот на едро - сериозна работа.
Има два ракурса на случката. Първият е, че бизнесът е свободен да прави със завода си каквото реши. Решили да местят завод от България в Румъния - това е окей. Направо прилича на СИВ (съвет за икономическа взаимопомощ), който решава в коя страна какво да се произвежда. В Румъния тогава се произвеждаха коли, а у нас - олио. Сега северните ни съседи ще произвеждат и коли, и олио. У нас ще се правят грънци. Или като няма олио - поне бутилки за олио - но и в "Шишеджам" има стачка. За да защитим инвеститорите, трябва да кажем, че понякога днешните капиталисти с пълно право изнасят бизнеса си поради няколко наши "български" причини: лоша работна ръка (макар и евтина) или корупционни схеми, които излизат по-скъпо от местенето на завод. В случая с "Калиакра" казват, че нещата не са такива - заводът си е завод, работниците са свестни, няма корупция - но бизнесът се мести - негово право е. С други думи, могат направо да си преведат от български на румънски култовия рекламен клип "Кажи, баба, тенкю!".
Наше право е да ви бойкотираме олиото, казват българите. Не е за вярване, ако стане. Де се е чуло и видяло българи да бойкотират нещо. Особено продукт, свързан със салатата, която е свързана с ракията. Ракия и салата без олио не може - те са като двама братя и една сестра по българските земи. Но сега има и зехтин, и шарлан и още десет вида олио - бойкотът е възможен само в условия на алтернатива. И всеки, който реши да си мести бизнеса от единия крачол в другия, трябва да знае, че българите не прощават такива резки движения. Хубаво е да научим производителите, и наши, и чужди - че сме солидарни. Не вярвам да стане днес, но рефлексът е задвижен. Не купувайте "Калиакра". Тя остави без работа стотици семейства от Добрич. Иска да ги остави и без прилични компенсации. Логично е да потърсим зехтин на рафта. Не защото сме обидени, а защото така трябва. Пък и ни е мъчно - няма такова нещо като "изконно българско олио", но е хубаво да има.
Американците поискаха да пият българско вино, а не френско, когато Париж не ги подкрепи в една от многото им войни. Поискаха даже пържените им картофи да излязат от идиома "френч фрайз", а да се казват някак другояче. Американците ги могат тези неща. Българите - ще видим. Всеки, който се радва на чужд инвеститор, трябва да помни Добрич. Запомнете този случай - ако бизнесът ви наказва - накажете го и вие.
© Standart

Нивото на компютърна грамотност в България

http://psabev.blogspot.com/2007/06/blog-post_04.html

Сбиване между две фамилии в с. Борец

25.06.2007 11:07
Трима души са в болница след сбиване между две ромски фамилии в пловдивското село Борец. По данни на полицията мелето е станало около 8 часа вчера в центъра на селото между семействата на С. С. /45 г./ и А. Г. /51 г./.

Едните пътували с каруца, а другите с автомобил и при разминаването им конят се подплашил, допълниха от полицейския пресцентър. Това спонтанно възпламенило кавга между семействата и след разменени обидни реплики се сбили. В боя с мотики и крикове са участвали общо 6 мъже и 2 жени. На един от мъжете е била счупена ръката, а други двама са били откарани в болница с комоцио и охлузни рани, но без опасност за живота. В момента в Борец има засилено полицейско присъствие.

High Way — China Plans Everest Road

Sleep Myths

Do we really need eight hours of sleep per night?

Not necessarily, but that’s the average for healthy adults. According to the National Institutes of Health, when healthy adults are given unlimited opportunity to sleep they are on the pillow eight to eight-and-a-half hours a night. Most sleep experts recommend between seven and nine hours to be at one’s optimum performance mentally and physically.

The amount of sleep needed to be at one’s best is called “basal sleep” time. Basal sleep is forever in competition with “sleep debt,” which is the total sleep we lose due to certain sleep disorders, restless partners or screaming infants (but parents cherish every waking moment … right?). We constantly need basal sleep to pay down our sleep debt.

Most people have an innate sense of whether they’re getting enough shut-eye (for a quick evaluation of your own sleep status, check out the Epworth Sleepiness Scale). According to the Sleep In America poll, Americans in 2005 averaged almost seven hours per night, while back in 1910 we averaged nine hours. What would you give up for an extra two hours of sleep tonight?

Can we catch up on sleep during the weekend? Is this healthy?

Yes, you can effectively catch up on sleep—and no, it’s not particularly healthy.

The body and brain share a remarkable ability to recover when we don’t treat them as well as we should. When you skimp on sleep, you miss more of the REM cycles that keep the brain’s memory, concentration, motor skills, and emotional controls in good working order. That’s why someone on three hours’ sleep can stay awake but is more likely to fumble the car keys or put on shoes that don’t match. Nonetheless, the brain will reset itself after a good night’s sleep.

Though the body is resilient as well, all of its major systems require the slowed pace and reduction of stimuli that come with adequate rest. As the National Sleep Foundation describes in Sleep-Wake Cycle: Its Physiology and Impact on Health, scientists believe the body repairs itself during sleep with a number of biochemical and physiological processes, and that without restorative sleep our systems become more vulnerable. A 2002 study, for example, showed that sleep helps fortify the immune system: When flu shots were administered to two groups of men, those who slept normally for 10 nights in a row had twice as many flu-fighting antibodies as those who slept just four hours per night.

Dr. Michael Twery, director of the National Center on Sleep Disorders at the National Heart, Lung, and Blood Institute, offers additional words of warning: “Recent findings indicate that regularly sleeping less than seven hours each night is associated with potentially serious health conditions such as obesity, diabetes, and cardiovascular disease.”

As we age do we really require less sleep to function properly?

The blissful 12- or 14-hour snoozes we needed as infants certainly curtail over the years, and once past the teen years our sleep requirements level out. The more significant change for the elderly is not in the total hours needed—at seven to nine hours, their requirements are on a par with young adults—but in the quality of nighttime rest they’re actually able to get.

“Older people don’t need less sleep, but they often get less sleep,” Twery says. “As people age, they spend less time in the deep, restful stages of sleep and are awakened more easily. Older people are more likely to have sleep apnea, insomnia, and other medical conditions that disrupt sleep and impair daytime function.”

Many elderly people will drift off throughout the day to make up for lost sleep time. If your grandmother gets a full eight hours, some may come at night, some after lunch, and some while playing canasta.

Do naps help?

If we really believed that life’s most valuable lessons were learned in kindergarten, we’d all be eating more cookies and taking more naps. Our grown-up culture generally frowns on the notion of daytime sleeping, but 15 or 20 minutes of shut-eye can help make up for a sleepless night and provide a freshness and clarity that seldom comes in the last few hours at work. Resting too long or too late in the day, however, can defeat the benefits by leaving the catnapper groggy in the afternoon and sleepless again at night.

Workers in Latin America, as in many hot climes, are known to appreciate the value of a siesta whereas gringos seem unwilling to trade dollars for Z’s. In February 2007, a study favoring the midday nap was published by doctors from Greece, another warm and sunny climate. After studying 23,861 subjects for more than six years, the researchers found compelling evidence that napping has quantifiable health benefits for everyone, especially working men. They concluded that people who napped occasionally were 12 percent less likely to die of heart disease. Moreover, those who regularly took half-hour naps three times per week had at least 37 percent lower risk of death by heart disease.

Though you may have difficulty convincing your boss that an afternoon nap would be great for your health and your productivity, putting your head down for a few minutes is not a bad idea at all. Cookies wouldn’t hurt, either.

До какво може да доведе неправилното осветление

Независимо какво правим, осветлението в дома трябва да бъде добро - 60 вата, а в по-големите помещения - 100 вата

Много хора през нощта не спят - те гледат телевизия или работят/играят на компютъра си. За да не пречат на близките си, те най-често изключват осветлението.

Лъчите от телевизора силно въздействат на очите и затова продължителното гледане не се препоръчва нито за деца, нито за възрастни. Мониторът създава по-малко проблеми, но все пак повишеното зрително натоварване остава. Ако в стаята няма нормално осветление, очите се напрягат още повече, предупреждават специалистите.

В недостатъчно осветеното помещение зеницата се разширява, за да вижда по-добре в тъмнината. Ретината се състои от различни клетки. Едните са разположени в центъра й и отговарят за дневното зрение и цветовото възприятие, а другите се намират на периферията и отговарят за зрението в сумрак и за черно-бялото изображение.

Затова и вечер, когато зрението трябва да работи в сумрак, зеницата се разширява. Но колкото по-широка е тя, толкова по-високо е вътреочното налягане, а това способства за появата на глаукома.

Включената нощна лампа не е решение

При нейното използване човек седи в светло петно и при преместване на погледа от телевизора или монитора той отново трябва да гледа в тъмнината.

В такава ситуация очите се уморяват още по-бързо, защото зеницата ту се разширява (за да могат очите да виждат в тъмнината), ту се свива. Това води до увеличаване на късогледството и развитието на спазъм от акомодация - тежка зрителна преумора, когато се наблюдават спазми в мускулите в очите.

Независимо какво правим, осветлението в дома трябва да бъде добро - 60 вата, а в по-големите помещения - 100 вата. Още по-добре е, ако светлината идва от няколко осветителни тела.

Според изчисленията крушката на нощната лампа трябва да бъде 60 вата, а не 40 или 75. Това е особено важно за децата.

Луминисцентните лампи вредят на ретината

и могат да провокират нейната дистрофия. Освен спазъм на съдовете на главния мозък, те могат да доведат до раздразнение, немотивирано лошо настроение и нарушен сън.

Неправилното осветление, особено при големи зрителни натоварвания, води до главоболие и вегетативна дистония. Ако хората живеят постоянно в лошо осветени помещения, могат да развият хронични блефарити.

Не мислете за пестене на електроенергия, когато става дума за зрението ви. То работи оптимално и без излишно натоварване в сравнително широки граници. Спазвайте някои елементарни норми, които ще намалят рисковете и ще ви спестят много повече от няколко киловата, напомнят специалистите.

Училища по джебчийство процъфтяват в България

В Източна Европа съществуват училища по джебчийство, където малки момиченца се обучават за криминален контингент във Великобритания. В специални школа в България и Румъния от 4-годишна възраст децата от ромските семейства започват да получават уроци по крадене. След това ги изпращат на Острова, където малките измъкват до 3000 паунда дневно. Престъпната дейност е толкова доходоносна, че цената на момиченцата, които се препродават между милионерите престъпници, достига до 175 000 паунда за дете. Тези училища за джебчии процъфтяват след януари тази година, когато двете бивши комунистически страни се присъединиха към ЕС. 68-годишният Константин е живият Фагин от знаменития роман на Чарлз Дикенс "Оливър Туист". Старецът живее в Павликени и учи децата как да крадат ценности, без да бъдат хванати. Той признава: "Отначало те се страхуват - плачат и не искат да го правят. Майките са много важна част от процеса на обучение. Обикновено те ги бият или ги заключват по три дена без храна след неуспешен ден на кражба. Следващия път момичетата са по-активни, посвещават се на работата, защото се страхуват. Желанието да крадат вече е посято у тях." Константин разказва още, че обучава само момичета, защото момчетата не са подходящи за тази дейност.
Децата се явяват на първите си изпити по кражба на 5-годишна възраст. Обикновено им се нарежда да откраднат нещо от сергия. По-късно се научават да обират и хора. Освен това те получават и знания как да се държат, ако бъдат хванати. "Учим ги да не се страхуват от полицията извън граница, да си знаят правата. Те знаят, че във Великобритания не могат да бъдат арестувани, преди да са навършили 10-годишна възраст - затова полицаите не могат да им направят нищо. Могат само да ги затворят за няколко часа, след което отново ги пускат на улицата", обяснява учителят по джебчийство. Константин има шест момиченца в архива си. Но те са само капка в морето от хилядите деца, пуснати във Великобритания.

© People Magazine

Янките мрънкат за пари повече от нас

На „Запад” никого не чакат с хляб и сол, няма лесно и парите не растат по дърветата. Ето го казано в прав текст не от кой да е, а от дъщерята на Астор, живяла не къде да е, а в САЩ.

За мнозина от българите Америка си остава далечна химера. Мечта от сънищата. Клондайк, където ще могат да направят всичко, което не са успели тук. Само веднъж да се доберат дотам.
Ари Марониян е дъщеря на големия маг Астор. Заминава с баща си на гастрол в САЩ, когато е на 18 години. Жени се за Завен. Става американска гражданка. Раждат се Мелитос, който днес е на 11 години, и дъщеря й Андрея - на 10. Прави кариера като дизайнер на мебели и проектант. Изглежда, семейството е постигнало всичко в материален план: коли, жилище, пари. Американската мечта е осъществена. Но никой не знае какво се крие в душата на човека. Преди година фамилията решава да се върне в България. Катализатор на тази идея е Завен, който е роден в Армения, но от дете живее в САЩ. Той с желание би приел и българско гражданство.

— Ари, днес в България идва президентът на САЩ Джордж Буш, като американска гражданка имате ли желание да го видите на живо?
— Да. С удоволствие. Защото знам, че в Америка това ще е невъзможно. Приемам г-н Буш за свой президент. Все пак по време на неговия мандат станах американска гражданка. Но все пак предпочитам Георги Първанов, държавния глава на моята родина. Имах възможност на два пъти да се ръкувам с него. Беше много спокойно и непринудено. В САЩ това не може да стане.
— И там ли не обичат политиците?
— Особено в Лос Анджелис те не са много уважавани. Там има артисти, писатели, интелигентни хора. Те са против агресивната политика на страната си. Масата обаче, притисната от проблемите, няма време да мисли. Гласува както ù кажат.
— Помагат ли ви фокусите, които знаете в живота? Добри магове ли са политиците?
— Отдавна се отказах от професията на артиста. Останаха ми хубавите спомени и това, че съм обиколила целия свят. Добрите магове са на сцената. Там те лъжат и им ръкопляскат. Никой обаче не харесва лъжите на политиците. Дори губернаторът на щата, в който живея, Калифорния — г-н Шварценегер, губи ореола, когато не може да изпълни обещанията си.
— Да се върнем 18 години назад. Какво ви накара да останете в Америка?
— Най-общо любовта. Заминах зад океана с трупата на баща ми, уж за малко. Тръгнах без желание и въобще не съм мислила да оставам. Още повече, че Америка не ми харесваше. Около 1990 година в България нещата се объркаха. Приятели ни посъветваха да не бързаме да се връщаме. На третата година от престоя срещнах Завен. Идваше в заведението, в което работихме. Веднага си наумих, че ще стане мой съпруг. Той дори и не подозираше какво му кроя. По едно време решихме да се оженим фиктивно за да реша въпроса си с престоя в страната. Така вече 14 години се радвам на един щастлив брак.
— С какво се занимавахте в САЩ?
— Най-напред гледах децата си, които се родиха бързо след женитбата ни. После учих и започнах работа във фирма, която изгражда сцени и декори за филмовата индустрия. Живеехме в Лос Анджелис. Беше ми интересно. Нищо не ми липсваше.
— Сигурно сте започнали да ставате американка. Какво ви накара след 18 години отново да се върнете в България.
— Реших, че Америка не ми харесва, когато децата ми тръгнаха на училище. Видях, че приятелите ми, също емигранти, започват да се американизират. Стават студени.
Работата става номер едно за тях
Не можеш да ги срещнеш. Почувствах се много сама, изолирана. В материален план бях постигнала всичко: хубава кола, къща, работа, но намирах, че животът ми е празен. Беше ми много тежко. Намерих книжарницата с български книги и вестници. Непрекъснато се интересувах по интернет какво става тук. След десетгодишно отсъствие започнах да идвам всяко лято.
— И решихте да се върнете...
— Да, странното е, че съпругът ми повече настояваше за това. На него България много му хареса. От четири години говорим за това завръщане. Аз се страхувах. Все отлагах. Накрая той се наложи. Каза, че винаги в една такава решителна крачка има риск, но в нашия случай той все пак е премерен. Нали баща ми е тук, разчитах и на него.
— Как приеха децата ви идеята да напуснете родината им и да дойдете на хиляди километри?
— Това също бе проблем. Те имаха приятелите си, училището, заниманията. Опитахме се да им обясним какво мислим. Синът ми каза: не. Андрея бе съгласна.
— Децата ви са абсолютни американци. Расли са в град като Лос Анджелис, още не знаят български. Как се чувстват тук, почти година след завръщането ви?
— Свикнаха бързо. Вече ходят на училище. В Америка синът ми имаше проблеми с това, че се държеше по необичаен начин. Непокорно. В училище не се съгласяваше да прави нещо, без да му се обясни защо и да го прецени. Там по принцип това не е прието. Хората действат като роботи. Мелитос беше потиснат. Тук се чувства различно. В училището много му харесва. Промени се, отвори се. Казва, че истинската демокрация е в България. Иска да учи компютърна анимация в Америка, но после да се върне тук. Оценява способностите на българите в тази област. Казва с гордост, че тук са най-добрите хакери
— А какви са плановете на дъщеря ви Андрея?
— Макар и само на 10 години, тя също има ясна идея за бъдещето си. Иска да стане ветеринар и вече си е избрала университета в Стара Загора. Андрея тренира сериозно конен спорт в базата "Хан Аспарух". Готви се да се състезава за България. Майко, казва ми, кажи ми кога в Америка ще мога да имам най-добрия треньор. А тук ме учи Христо Димитров, който е върхът.
— Има ли нещо, което да ви липсва тук?
— Чистотата. Там от ранна възраст децата се учат да пазят всичко, което ги заобикаля. В училище им казват: Това, че имате този двор и тази къща, е добре. Но това е само на хартия. А всички живеем на тази земя и трябва да я пазим. Това възпитание се налага от най-ранна възраст. Сигурно затова децата ми се ужасяват, когато видят, че някой е хвърлил найлонова торба в морето.
— Бихте ли сравнили живота в САЩ и България.
— В Америка ритъмът е нечовешки. Всичко се прави с една-единствена цел — материализъм и консумация. За мен това не е всичко. За тях е. Изведнъж чувстваш, че си се превърнал в роб. Роб на желанията си. Особено в последните години стана много трудно. Всички се оплакват: за парите, за таксите. Вярно е, че и в България се оплакваме, но много по-малко. Тук се борим за по-истински неща. Хората имат сърца.

© Standart

Батето

» Журналистка го запитва: г-н Славков, как ще коментирате новината, че европейската футболна централа ще прехвърли парите за строежа на новата сграда, директно по сметката на строителната фирма, а не по сметката на БФС? “Еми така е! Да ви кажа честно, по-добре че ще ги преведат по сметката на строителната компания, защото ако ги преведат по наша сметка - НИТО ПАРИ, НИТО СГРАДА!!! ХА-ХА-ХА-ХА!!!
» “Като се връщам назад в спомените - тръгнах от физкултурата минах през културата и се върнах пак във физкултурата.” (след получаването на титлата доктор хонорис кауза от Националната спортна академия)
» “Всяка жаба да си знае кочината, пардон, гьола.” o Иван Славков по адрес на военния министър Николай Свинаров.
» “Не ми говорете за САЩ. Такава държава за мен не съществува. Аз закрих САЩ, те вече са само военен полигон и производствено предприятие.”
» “Като стана президент парламентът ще се състои само от мен и още един. Няма да харчим пари. Ще бъде само един стол и той ще бъде с дистанционно управление.”
» “Признавам, че футболът ни е в нокдаун, но пък държавата ни е в нокаут.” (след срамната загуба на националния ни отбор по футбол от Чехия с 0:6)
» “Вие що си губите времето с футбол, бе? Какъв хубав Винпром имате с ракия и вино, а си трошите краката с топка. Я да се поправите!” o Иван Славков към футболистите на Поморие.
» “Аз съм Владимир Илич Ленин. В досието си Владимир Илич за професия е посочил журналист. Аз още пазя картата на СБЖ и пазя много хубави спомени от международния дом на журналиста в “Дружба”. Само жена ми да не разбере. Освен на СБЖ, аз още съм член на Интерпол, Европол и много други организации.”
» “Щангистите да се зобат, колкото си искат. Нашият човек ще ги оправи. Най-голямото ми постижение в личен план е, че изтърпях съпругата си Валя още една година. Ще ревизирам основно живота на съдиите. Ако разбера, че вземат рушвети, ще им наредя незабавно да почват да делят с мен, щото ще ги навра в миша дупка. Както може съдебната система да търпи съдии, които по 10 години да не решат по едно кокошкарско дело и да останат недосегаеми, така и аз ще дам на моите футболни съдии имунитет. Да лапат, колкото искат рушвети, а аз няма да ги закачам, стига да делят с мен. Ето, на Колина, дето казват, че не дал дузпа за белгийците, ще му занеса подарък. Аз знам как да му го дам и да не го закачат от ФИФА.” o Иван Славков по повод на български съдия в международния спортен съд.
» “Смени плочата, моля те, мини на DVD.” o Иван Славков към журналист. » “Когато аз казах куци коне, бях много прав. Купуваме осмо разредни футболисти от чужбина. Не даваме път на нашите.” (по повод привличането на чуждестранни футболисти в българските отбори)
» “На мен на този турнир тук най ми харесаха стюардесите.” (по време на турнир за аматьорски футбол; бел.авт. - Славков вероятно има предвид момичетата на “Каменица”, които изпълняваха ролята на мажоретки)
» “За какво ми е публика, футбол трябва да се играе при закрити врати! Футболът е изкуство!” (20.08.2004)
» “Първо се справете с уличното движение и след това се занимавайте с футбол.” o Съвет към журналистите от президента на БФС Иван Славков; 26.02.2005
» “Развалиха Караиванов в дебелани ума и затова го уволних. Аз съм го назначил, аз го уволних!” o Иван Славков по повод изгонването на пресаташето му от БФС » “Здраво дупе трябва, за да побеждаваш в световния футбол. Групата ни е непредсказуема. Както тръгна мачът ни в Загреб, отивахме на 5-6 парцала, но накрая хърватите трепереха. Да се правят прогнози, е рисковано.” » “Веднага след завръщането на националите от Египет Батето коментира представянето на отбора: - Г-н Славков, доволен ли сте от мача? - Доволен съм. А вие доволни ли сте? - Според повечето мнения сме се представили на ниво… - Вас питам дали сте доволни. - (Отговаря журналист) Гледал съм само едно полувреме. - Тогава нямате право да коментирате. (Насочва погледа си към друг журналист) А вие гледахте ли мача? - Горе-долу… - Тогава и вие не може да коментирате. (Към трети) А вие? - Да, аз го гледах. - Ами коментирайте го тогава, защо ме питате мен. - Христо Стоичков каза, че съдийството срещу Египет му напомнило на вътрешното първенство? - Еее, не знам. Щом го е казал, питайте него. - Какви са впечатленията ви от Египет? - Беше топло… двайсет градуса. Имаше много египтяни в Кайро. - Кога ще отговорите на обвиненията от Би Би Си? - Абе, не ме занимавайте с глупости.” (3.12.2004)
» “Във връзка с публикацията във вестник “7 дни спорт” от 23 август 2004 година, озаглавена “Изхвърлят Батето от МОК в петък” президентът на БОК и БФС Иван Славков, който е в отпуска, задава въпроса: “В КОЙ ПЕТЪК?” Умоляваме колегите, които знаят отговора на въпроса, да го обявят в своите издания”. o Декларация на Пресцентъра на БФС; 24.08.2004
» “Порточанов е като маймуната - нависоко и с лъснал задник.”
» “Хванеш ли пушката, разстоянието от ръката до мушката изтрива цялото ти развитие на хуманоид. Връщаш се назад и като че ли от него зависи прехраната семейството ти и на племето. Това е много истински, но несправедлив естествено спорт, защото ти го гледаш животното откъм мушката, а то те вижда откъм дулото. Колкото до общото с политиката, всяка силова власт е бракониерска. Нарушава обществения порядък и в тая сеч падат какви ли не жертви, дори и съпартийци.”
» “Вижте какъв финал само. Имаше бой, голове, жълти и червени картони, дузпа. Става за цветна телевизия.”(След финала за купата на България Левски - ЦСКА 2:1; 2005)
» “Обяснявам на чужденците, че в България “луда крава” няма. Те ме питат как така няма. Викам: “Ми няма. В България останаха шест крави и аз ги знам поименно.”
» “От Азербайджан ще внасяме петрол. Дразня се само, че килимчето е много малко (към зам.-шефа на НОК Хусеинзаде, който му подарява ковьор).” » “В това е истината (сочи подаръците от чуждите делегации), а пликчетата може и насаме да ми ги дадете.”
» “Първият кретенизъм е, че съм извън закона. Няма никъде плакат, че съм аут. Гледал съм поне 250 американски филма за тези извън закона. За главите им дават от 10 000 долара и нагоре. Жена ми казва, че ако обявели толкова, щяла да ме предаде. Значи, ако съм извън закона, трябва да ме доставят жив или мъртъв.”
» “Симеон (премиерът Сакскобургготски) е рицар, попаднал като кръстоносец в непозната страна. Като Никифор. Трябва да бъде написано с главни букви, че в България се влиза или с ятаган от Ангола, или с танк от Прусия. А не с недомлъвки. Аз уволнявам през месец. Без да имам друга сила освен морал.”
» “И напишете утре, кандидатирам се за кмет на София. Да, за София, а не Софиянски. Ще разруша всичко. Бакърджиев бутна мавзолея, аз ще разруша всичко. Ще оставя само едно поле и една къща.”
» “Догодина в Атина със Здравка (б.р. - Йорданова, олимпийска шампионка по гребане) ще сме в една лодка, но с платна и трябва всички вие да се съберете, за да духате.”
» “Това е “отломка нищожна от винаги храбър народ мъченик”, която е от България, но избяга през СССР, та в Америка.” (за члена на НОК на САЩ Агонян, който е арменец, живял у нас).
» “Добре съм, щом осъмнах.” » “Много хубаво е в Бразилия. Не ми се прибираше. Пред Бразилия обаче предпочитам само себе си, а иначе Щатите естествено. Аз там се държа като бял човек.”
» “След като националите нямат стадион, ще дойдат да играят ето тука на летището в София.”
» “Аз не съм човек, който ще отиде някъде, ще си залепи мустаци, ще си сложи лещи, ще се свре в някой ъгъл и ще започне преговори за оръжие. Защото никой не ме познава, нали?”
» “Животът е 90 на сто живуркане, 5 на сто борба и 5 на сто самоубийство. Аз съм християнин. Не съм вярващ. Дядо ми бе поп Иван Славков, къщата му на село бе вързана за три бора, за да не падне. Днес печеля избора, после президентските два мандата и отивам в манастир. Валя обаче е съгласна да се усамотим само на “Омуртаг” 32. Но не да съзерцаваме къщата на Христо Бисеров.”
» “Искаме да заздравим дружбата с държавата, след като се доказа, че не съм престъпник. Избрахме Симеон Спасов за заместник-председател на Българския олимпийски комитет, за да вземем парите от тотото и да ги похарчим за олимпийска подготовка.” (след избора на тогавашния шеф на Държавната агенция за младежта и спорта (ДАМС) Симеон Спасов за заместник-председател на БОК през ноември 2000 г.)
» “Писна ми от конгреси! Няма за какво да се събираме пак. Знаете, че когато има конгреси, обикновено ги печеля.” (след тегленето на жребия за купата на България по футбол през 2000 г.)
» “Доброто прекарване е винаги там, където съм. Скучно ми е там, където ме няма.”
» “Срещу фашистите ми е било най-трудно, просто защото не съм се засичал с тях.”
» “Не аз се ожених по сметка за Людмила Живкова, а тя за мен, за да получи софийско жителство - нали баща й е от Правец.”
» “Оставете ме на мира, защото жена ми е много бременна.”
» “Рох е тук да заповяда на Симеон да удвои бюджета на Лучано.”
» “Този Андрю Джъркинс (б.р.-Дженингс) е хомосексуалист.”
» “Ген. Владимир Стойчев бе истинският ми баща в олимпизма. Когато ме представя пред ръководителите на МОК, той им каза, че съм млад, но не и зелен.”
» “Реферите трябва да ги извеждаме с бронетранспортьори. Или да ги вдигаме от игрището с хеликоптери. Нали в крайна сметка трябва да бъдат спасени.”
» “Единственото място, където нещата не куцат, е футболният съюз. Някои футболисти куцат, но не и БФС.”
» “Много ми е тежка програмата. По БОК, по МОК, по олимпийската, ФИФА, УЕФА - знаете каква е.”
» “Аз съм щастлив! Заминавам, а жена ми остава в България.”
» “Полицията ще пази някой по пътя да не духне огънчето.” (при преминаването на олимпийския огън за игрите в Атина 2004 през България)
» “Аз съм доволен от всичко в живота си. Включително и от това, че лежах в затвора.”
» “В Египет беше топло, 20 градуса, и имаше много египтяни.”
» “Първо, този човек, Вуцов, не може да бъде отстранен от футбола. Така че, каквото реша, това ще правя. Не е той препъни камъкът в българския футбол.” (в отговор на журналистически въпрос дали ще бъде уволнен главният секретар на футболния съюз Иван Вуцов, който е кумец на Славков)
» “Повече няма да стъпя в САЩ. Те са едно предприятие, а не държава. Пък и ми се ходи там толкова, колкото на американския посланик в село Лиляче. Нека дойде тук да ме интервюира, няма да му искам виза.” o + Припомняне: Консулската служба на САЩ в София отказа да даде виза на Иван Славков, защото той не пожела да се яви на интервю. Шефът на БФС трябваше да пътува с националния отбор по футбол за контролния мач с Еквадор в Ню Йорк. В деня, определен му за среща със служителите в консулството на страната, бе в село Лиляче (Врачанско).
» “Какво висше има в нашето първенство, че да се нарича Висша лига?!” (по повод решението за възстановяване на старото име А група по футбол)
» “Нека стачкуват, това много ще ме облекчи, защото ще си останат тези, които играят за здраве. Да стачкуват колкото искат.” (по повод заплахите на отбори за стачка)
» “Това е престъпление, позор за съда и България.” (след решението на Софийския градски съд да допусне екстрадицията на южно корееца Джон Хун Ким, син на вицепрезидента на МОК Ун Йон Ким)
» “Уволнявам феновете!” (на въпрос на журналист дали ще бъде уволнен националният треньор Пламен Марков)
» “Лично на мен бракът ми харесва. Аз съм се женил три пъти.” (за брака)
» “Не може да се използва идеята и олимпийските кръгове без нашето съгласие и други да лапат парите.” (по повод стартирането на олимпийска игра в Държавната лотария без съгласието на олимпийския комитет)
» “Глупости са да се твърди, че толкова пари са влезли в България. Поне аз щях да спечеля нещо. А както виждате, чакаме на спортното министерство.” (за “Петролгейт”)
» “Ние сме водили освободителни войни в Ирак и Либия, а не поробители. Плюс това българите произлизаме от тези земи. От трите чието. Вавилон. Може би трябва да забравим цялата си история преди 681 г. А тя е още няколко века.” (за произхода на българите)
» “България винаги е плакала някой да я оправи. Големият брат, малкият братовчед. И ни оправят, ама те винаги са отзад. Стига толкова!” (за народе психологията на българите)
» “Ще си го върнем, когато ми цъфнат налъмите.” (на въпрос дали ще си върнем иракския дълг)
» “Когато предупреждавах, че не трябва да се навираме там и да играем по свирката на американците, никой не ме слушаше и ми се подиграваха. А когато обстрелваха базата ни всяка нощ, всички ми дойдоха на самолетоносача. Няма смисъл да наливаме още вряща смола в сърцата на арабите. Всичко в тази война е фалшиво.” (по повод войната в Ирак в интервю за “24 часа” през април 2004 г.)
» “Самият американски президент е фалшив, защото той загуби изборите

Sex and the Starsign

ВСТЪПЛЕНИЕ: Стоят си на хълма дава бика - млад и стар и кротко си пасат трева. Под хълма минава едно много съблазнително стадо крави. Младият бик почва да ръчка стария: -Айде да слезнем и да оправим тази симпатична млада крава, или тази по-стройната. Айде, давай по-бързо. Старият бик се замислил и казал: -Не. Ще слезем бавно по хълма и ще оправим цялото стадо.

И така целта на това литературно упражнение е да опишем различните знаци на зодиака. Когато те са на мястото на стария бик.

ОВЕН. Овните на стари години са същите както и на млади - те ще се втурнат надолу по хълма, ще оправят онази, младичката крава, след което бързичко ще се върнат обратно и ще застанат в поза достойна за четката на най-великите художници. Всичко е точно - Овен - това звучи гордо. И той още веднъж го доказва.

Поведението на ТЕЛЕЦА е точно като на стария бик от вица. Той бавно ще слезне от хълма и ще оправи цялото стадо, без да обръща внимание на възрастта, външния вид или каквито и да е дребни подробности. Търпението му ще стигне за всички. А освен това ще поучава и младия бик.

БЛИЗНАКЪТ ще възприеме идеята с огромен ентусиазъм. Бързо ще се спусне от хълма и ще почне непринуден разговор. Ще започне да говори за секс, ще премине на тема компютри, после интернет, после коли. Край отприщи се на разни теми и в края на краищата ще забрави за какво всъшност е слязъл отхълма.

РАКЪТ ще се заеме със задачата едва ли не по-сериозно и от телеца. Само че за разлика от него ще избере само една от кравите. За сметка на това тя ще е рекордьорката на стадото - най-красивата, даващата най-много мляко, с най-голяма гръдна обиколка (или може би обиколка на вимето? Не, повече ми харесва термина гръдна обиколка.) Ще се направи на теленце и ще почне да смуче.

А при ЛЪВА всичко е много по-сложно. Лъва няма да на**е никоя от кравите. Но при това ще свали всичките. Ще ги свали красиво, с потресаваща енергия и чар, доказвайки азбучната истина, че той е най-готиният от всички. Честно казано той е прав. Той вече е доказал че е най-добрия. Цялото стадо е готово да тръгне след него. Да е*е някоя от кравите вече няма нужда. Още повече че това е вредно. Може да развали доброто впечатление. Той красиво ще напусне, ще намери друго стадо, което пак ще очарова, и пак ще се оттегли.

ДЕВАТА няма да се затича към стадото. Първо ще изтича до най-близкият секс-шоп като пътьом ще си припомни Кама-Сутра. И когато се добере най-накрая до мястото където е минавало въжделенното стадо, там вече няма да има крави. Е, случват се и такива неща, уви ще се наложи да се заеме със самообслужване, прелиствайки предварително закупения брой на Пентхауз.

ВЕЗНАТА изобщо няма да слезе от хълма. Той ще чака докато някоя крава не се качи и не го заговори. Ще се замисли дали това е правилната крава и дали не трябва да изчака някоя която е по-добра в дадени отношения. Ще реши че трябва да изчака. Ще дочака следващата. Ще избере. Ще се заеме със секс, но през цялото време ще си задава въпроса дали правилно е избрал и не е ли трябвало да изчака третата крава.

СКОРПИОНА също няма да се спуска от хълма. Него напълно ще го удовлетвори и младото биче до него. То със нищо не е по-лошо от крава. А коитуса със него е безусловно мистическо изживяване. Не, никакви крави.

СТРЕЛЕЦА няма и да погледне кравите. Все едно че досега не е виждал. Той ще отправи поглед в далечината и ще съзре стадо коне. Е! Това е! С коне досега не го е правил. И от всички кобили той ще избере най-екзотичната, съгласната да прави най-алтернативен секс.

КОЗИРОГА ще е единствения в цялата ситуация който ще постъпи правилно. Той ще въведе ред в целия този хаос. Ще раздаде номера, ще организира опашка. А кравите изобщо няма да ги пита - жените принципно обичат реда.

ВОДОЛЕЯ ще стане любимеца на цялото стадо. Няма да има никакво значение коя и в какво количество ще пожелае (а това и той сам не го знае). Важно е друго - коя ще го поиска и с коя ще го огрее (статистически факт е че това са над 75% от стадото). Е процентът е достоен. Най-характерното в цялата ситуация е че за него цялото приключение ще мине леко и непринудено, без никакви отрицателни последствия. Още повече че това момче, разглезено от дамите нито веднъж няма да се изпоти - всичко ще направят партньорките.

РИБАТА, мечтателно ще огледа стадото. С големи тъжни очи ще се замисли коя ли крава би пожелал. Е, разбира се че не си пада по клечавите. Виж формата на рогата е друг въпрос. И може ли вимето хем да е голямо, хем да има идеална форма. А копитата, какви ли точно трябва да бъдат? Така мечтаейки, Рибата дълго ще стои на върха на хълма, а стадото бавно ще отминава.