Гугъл трябва да запомни правото ни да ни забрави

От Ричард Фалкенрат

Миналия месец Европейската Комисия предложи приемането на нов закон за защита на личните данни. Макар и на пръв поглед проста идея, това е бомба със закъснител в епохата на процъфтяващата интернет икономика. От голямо значение е, както за европейците, така и за американците, да има закон, който защитава личните данни от всепроникващите пипала на социалните медии и услугите в облака (cloud computing).

Залозите са големи. Преди две седмици Фейсбук обяви своето IPO (първоначално пускане на акции на борсата), оценявано на до 100 милиарда долара. Фейсбук се оценява на толкова много заради данните на всичките си 845 милиона потребителя, а успехът му се корени в продаването на тези данни. Ако голяма част от потребителите могат сравнително лесно да накарат Фейсбук да изтрие техните данни, компанията ще изгуби голяма част от своята стойност.

Новата декларация за поверителност на Гугъл от последния месец подчертава още по-дебело нуждата от правото да бъдеш забравен. Новите правила на Гугъл са ясни: всички потребителски данни се пазят во веки веков; самоличността на потребителя е ясна във всички услуги; данните се споделят и интегрират във всички услуги – търсене, Picasa, YouTube, Earth, Voice, Android, Chrome, Wallet и т.н.

Като помощник по борбата с тероризма в Белия Дом оцених нуждата и силата на електронната интеграция на данни. Но Гугъл де факто постига многократно повече, получавайки съгласието на хората под формата на една малка отметка, отколкото правителството на Буш дори само се опита да постигне.

Правото да бъдеш забравен ще затрудни борбата с терористите. Моята защита на това право идва обаче от позицията ми на родител. Миналата година в училището на детето ми въведоха система наречена „Google Apps for Education”. Работи перфектно и не струва почти нищо. В последствие обаче стана ясно, че макар училището да запазва правата си върху данните на учениците и евентуално може да изиска тяхното изтриване, данните, получени от извънкласни дейности на учениците – поща, сърфиране и т.н. – ще се интегрират с данните от коя да е от другите цифрови услуги на Гугъл и ще се използват за продажба. Завинаги.

В тази интеграция е крие огромен потенциал. Например, Gmail има услуга за проследяване на контактите, която се интегрира с Picasa (безплатната услуга за споделяне на снимки). Picasa показва къде и кога е направена дадена снимка, и освен това добре развит алгоритъм за разпознаване на лица, който позволява да се идентифицират хората от снимките в албумите на даден потребител. Интегрирането на само тези три услуги с търсачката на Гугъл ще позволи откриването на кой да е човек в коя да е снимка в интернет, разбирайки къде е бил, с кого е бил и какво е правил там. В комбинация с YouTube или пък Android, или която и да е друга база, която Гугъл в момента разработва или ще купи, и дъхът спира пред неограничените възможности.

И така училището на моите деца, като все повече училища, купува тази нова система с валутата на личните им данни. Звучи рационално. Като милиони други хора по планетата, училището печели в краткосрочен план разположена в облака информационна система, а Гугъл печели от дългосрочната продажба на личните данни.

Единственият разумен отговор на така създалата се реалност е фундаментална промяна в законите. Индивидуалните потребители трябва да имат право техните данни да бъдат изтрити, независимо на какви правила за ползване са се съгласили когато са си правили акаунтите, слагайки една отметка. С други думи, те трябва да имат право да си сменят мнението когато научат какви са произтичащите опасности от най-новата, най-велика, най-евтина, базирана в облака информационна система.

Важно е също така този закон да признае, че рискът (и властта) на големите обеми данни идва от мета-данните – информацията за това кой, кога и къде е създал тези данни. В борбата с тероризма именно мета-данните често са първата следа, по която тръгваме да ровим по-надълбоко. В бизнеса, мета-данните помагат една база данни да се подреди, да е лесна за претърсване, данните да могат да се свържат помежду си, да са полезни и ценни. Новите правила на Гугъл, както тези на много други интернет компании, твърдят че предпазват данните на потребителите си, но се отнасят с мета-данните като бизнес обекти, които могат да пазят и да употребяват за вечни времена.

Разграничението между потребителско съдържание и мета-данните на доставчика на услугата е сложно, но фундаментално за това дали един такъв закон ще е ефективен. Един такъв закон няма просто да изиска изтриването на дадена снимка, той ще изиска и изтриването на свързаните с нея мета-данни: къде е направена, кой е на снимката и т.н.

Едно такова право да бъдеш забравен ще има сериозен икономически ефект върху компании продаващи данни като Гугъл и Фейсбук. По-старомодните компании, които продават софтуер, хардуер и услуги, няма да бъдат засегнати. Лобиране ще има и от двете страни. Дебатът ще е и изпъстрен с ирония, защото имено компаниите търгуващи с данни, се рекламират като стожери и защитници на свободата и социалния прогрес.

The writer is an adjunct senior fellow at the Council on Foreign Relations and a principal of the Chertoff Group, which advises clients on cybersecurity

© The Financial Times Limited 2012., оригинално заглавие: Google must remember our right to be forgotten