България - страна на мрака и безпросветността

Неприятно вярна статия:

България - страна на мрака и безпросветността

Телефонни измамници атакуват и старците в Добричко

Телефонни измамници атакуват все по-често и старците от Добричко. Това съобщиха от пресслужбата в града. Само за месец декември са регистрирани десетки случаи на опити за измама, подадени към сектор "Икономическа полиция" при ОДП - Добрич
Схемата, по която измамниците действат, е много проста, обясниха полицаите. Измамниците използват телефонния указател на дадено селище, за да си набележат жертва. След това някой от групата се обажда на "късметлията"
Най-често апашите се представят за роднина, който живее в далечен град, приятел с когото отдавна не са се виждали или бивш колега.
Полицаите съветват хората, ако се обади непознат и започне разговора " Познай кой ти се обажда?"или "Не ме ли позна?", да бъдат изключително внимателни. В повечето случаи измамниците очакват да бъде споменато някакво име, за което да се хванат.
След това започват да обяснят, че спешно им трябват пари. В повечето случай обясненията са, че парите им трябват за сключване на изключително изгодна сделка; за закупуване на стоки или други подобни нужди. Най-често парите са необходими в съседен град по "спешност". Исканите суми варират от неколкостотин до няколко хиляди лева. За да избегне директната среща, измамникът обикновено заявява на жертвата, че поради неотложен ангажимент не може да дойде лично да вземе исканата парична сума и за това ще изпрати за парите доверено лице. При евентуално даване на пари, телефонната връзка между измамника и потърпевшият незабавно прекъсва.
Полицаите от Добрич съветват възрастните хора, след подобни разговори да бъдат изключително внимателни. В никакъв случай да не предоставят парични суми, без да бъде извършена необходимата насрещна проверка, че лицето, което се обажда е роднина или познат, за да не се окажат поредните "ужилени".

© Монитор 21.12.2006 г.

Person of the Year: You

Yes, you. You control the Information Age. Welcome to your world.
By LEV GROSSMAN

The "Great Man" theory of history is usually attributed to the Scottish philosopher Thomas Carlyle, who wrote that "the history of the world is but the biography of great men." He believed that it is the few, the powerful and the famous who shape our collective destiny as a species. That theory took a serious beating this year.

To be sure, there are individuals we could blame for the many painful and disturbing things that happened in 2006. The conflict in Iraq only got bloodier and more entrenched. A vicious skirmish erupted between Israel and Lebanon. A war dragged on in Sudan. A tin-pot dictator in North Korea got the Bomb, and the President of Iran wants to go nuclear too. Meanwhile nobody fixed global warming, and Sony didn't make enough PlayStation3s.

But look at 2006 through a different lens and you'll see another story, one that isn't about conflict or great men. It's a story about community and collaboration on a scale never seen before. It's about the cosmic compendium of knowledge Wikipedia and the million-channel people's network YouTube and the online metropolis MySpace. It's about the many wresting power from the few and helping one another for nothing and how that will not only change the world, but also change the way the world changes.

The tool that makes this possible is the World Wide Web. Not the Web that Tim Berners-Lee hacked together (15 years ago, according to Wikipedia) as a way for scientists to share research. It's not even the overhyped dotcom Web of the late 1990s. The new Web is a very different thing. It's a tool for bringing together the small contributions of millions of people and making them matter. Silicon Valley consultants call it Web 2.0, as if it were a new version of some old software. But it's really a revolution.

And we are so ready for it. We're ready to balance our diet of predigested news with raw feeds from Baghdad and Boston and Beijing. You can learn more about how Americans live just by looking at the backgrounds of YouTube videos—those rumpled bedrooms and toy-strewn basement rec rooms—than you could from 1,000 hours of network television.

And we didn't just watch, we also worked. Like crazy. We made Facebook profiles and Second Life avatars and reviewed books at Amazon and recorded podcasts. We blogged about our candidates losing and wrote songs about getting dumped. We camcordered bombing runs and built open-source software.

America loves its solitary geniuses—its Einsteins, its Edisons, its Jobses—but those lonely dreamers may have to learn to play with others. Car companies are running open design contests. Reuters is carrying blog postings alongside its regular news feed. Microsoft is working overtime to fend off user-created Linux. We're looking at an explosion of productivity and innovation, and it's just getting started, as millions of minds that would otherwise have drowned in obscurity get backhauled into the global intellectual economy.

Who are these people? Seriously, who actually sits down after a long day at work and says, I'm not going to watch Lost tonight. I'm going to turn on my computer and make a movie starring my pet iguana? I'm going to mash up 50 Cent's vocals with Queen's instrumentals? I'm going to blog about my state of mind or the state of the nation or the steak-frites at the new bistro down the street? Who has that time and that energy and that passion?

The answer is, you do. And for seizing the reins of the global media, for founding and framing the new digital democracy, for working for nothing and beating the pros at their own game, TIME's Person of the Year for 2006 is you.

Sure, it's a mistake to romanticize all this any more than is strictly necessary. Web 2.0 harnesses the stupidity of crowds as well as its wisdom. Some of the comments on YouTube make you weep for the future of humanity just for the spelling alone, never mind the obscenity and the naked hatred.

But that's what makes all this interesting. Web 2.0 is a massive social experiment, and like any experiment worth trying, it could fail. There's no road map for how an organism that's not a bacterium lives and works together on this planet in numbers in excess of 6 billion. But 2006 gave us some ideas. This is an opportunity to build a new kind of international understanding, not politician to politician, great man to great man, but citizen to citizen, person to person. It's a chance for people to look at a computer screen and really, genuinely wonder who's out there looking back at them. Go on. Tell us you're not just a little bit curious.

© 18.12.2006 TIME Magazine

Етика на джунглата в преддверието на Европа

Огнян Минчев
12 Декември 2006

Има нещо езическо в суеверното примирение, с което разглеждаме сполетелите ни нещастия като необясними "наказания свише". Както и в нахъсаната враждебност, с която се нахвърляме върху първата - най-лесна възможност да излъчим виновния за поредната сполетяла ни трагедия. "Необяснима агресия в училищата", "Черна серия през август (февруари, ноември...)", "Почернихме се преди Коледа" - тези заглавия освен всичко друго изразяват и дълбокото нежелание на българското общество да вникне в същностната причина на своята болка.
Българите воюват безмилостно един с друг и със самите себе си. Яростта на тази битка, непризнаваща правила, норми, общо пространство на съгласие и примирение е - разбира се - основната причина за нарастващия брой бездиханни тела по българските пътища. Враждебността и гневът, с които се разминаваме като врагове по тротоарите - заливайки се взаимно с отрова, се превръщат в непосредствено оръжие за физическо поразяване, облечени в стоманата на новия "Опел" или раздрънкания "Фолксваген" по българските пътища. Ние живеем в необявена гражданска война - като държава и общество ние нямаме най-малък общ знаменател, общо пространство на ценности и взаимно признати норми на поведение. Сами сме се лишили от основното благо на цивилизацията - от инструменти за подтискане на агресията и трансформирането й в творческа енергия в полза на себе си и на обществото.
При все националните катастрофи от началото на ХХ век и последвалите ги граждански конфликти, българското общество от преди епохата на комунизма имаше свои споделени национални ценности и способността да различава добро от зло. Патриархалният морал бе силен и дълбоко свързан с народното християнско наследство. Градското гражданско общество бе пряко повлияно от водачеството на един елит, социализиран в университетите и институциите на тогавашна Европа, макар и политически и идейно разделен след 1919, 1923, 1925 г. Комунистическият режим след 1944 г. унищожи гражданското и маргинализира градското общество. Постави гневни и жестоки селяни начело на утопичния проект за социално равенство. Забрани практическото изповядване на християнската етика, но не можа - и не можеше да преодолее ценностите и общността на патриархалния селски морал и светоглед. Патриархалната социална йерархия мигрира в индустриалния град на социализма и се превърна в основа, в първообраз на йерархията на централизираното комунистическо общество.
Това е време на безмилостно насилие и безправие, но то има своя ценностна идентичност. Патриархалният морал, интерпретиран през идеологическата утопия на комунистическото равенство и "социална справедливост", налаган с концентрираната репресия на тоталната власт, създава чувство на общност - изключвайки буржоазните елити и част от техните наследници от участие в "единството на българския народ". "Класовият" характер на този "социалистически морал", по определение елиминиращ част от обществото, му придаде статут на ерзац-ценностна система, която се пропука безвъзвратно след средата на 70-те години. Постепенното отслабване на репресивността на режима открои все по-ясно пропастта между идеологическата претенция за равенство и справедливост и реалността на йерархичните кастови привилегии сред "строителите на социализма". Тоталното разминаване на "голямата" и на "малката правда" съвпадна с навлизащите покрай "разведряването" примамливи образи от живота на нормалното западно общество. Всички ние, урбанизираните български селяни жадувахме този друг свят до прималяване, но малцина подозираха, че зад лъскавата витрина на консумативното общество се крие реалност на лична отговорност за собствения ти живот.
Когато комунизмът рухна, той остави след себе си пустиня. Християнската етика бе потъпкана преди половин век. Етиката на комунистическата социална справедливост бе поругана от "тихия шум на маздите" (както писа един тогавашен дисидент - днес свръхбогаташ), с които бяха започнали да се придвижват номенклатурата и децата й. Репресивната държавна машина, осигуряваща обществен порядък - какъвто и да е порядък - се разпадна за броени месеци. Обществото бе изгубило както вътрешното единство на минимален брой споделени ценности, така и външната принуда на институциите, поддържащи граждански минимум на обществено функциониране. Еуфоричната надежда за чудотворно избавление, заляла площадите, бързо угасна в развихрилите се партизански страсти. Тогава на ред дойде законът на джунглата. За няколко години обществените йерархии се преподредиха неузнаваемо. На върха застанаха хищниците с най-малко задръжки на човечност и социалност.
Демокрацията, с която трябваше да гарантираме свободата си се превърна във фасада на големия пир в джунглата - на който българското общество бе разкъсано и поделено по йерархията на зверското могъщество. Вместо "невидимата ръка" на пазара - получихме видимия железен юмрук на мафията. Вместо общество на демократична гражданска солидарност - дегенерация обратно до равнището на прото-патриархалната общност, оглавена от мутрата и интегрирана от механизмите на криминалната солидарност: от върха на държавата до местния квартален гангстер. Законът на джунглата разви етика на джунглата.
През 1994 г. мнозинството гимназисти в едно елитно училище в северна България заявиха, че искат да станат ... мутри. Мутрата се утвърди като модел на успех и като процедура, етика на елитарност Малцината едри хищници, победили в пост-комунистическото преразпределение на обществения ресурс се превърнаха в обект ако не на възхищение, то на подражание сред все повече представители на изгубилите в битката на прехода. Днес все повече експанзира социалният тип на намръщения самец, с остригана нула номер глава, мрачно надвиснали вежди под кратко чело и злобен поглед на неудовлетворен завоевател, чиято единствена цел е да изтласка себеподобните си колкото се може по-встрани от себе си. Не, не говоря за мутрата на прехода - с нейните беемвета, ланци, улични престрелки и анекдотична тъпота. Говоря за масата обикновени момчета, които й подражават като мерило за успех. Тези обикновени момчета се зъбят и мразят... Те хвърчат по изкопаните пътища със 180-220 км. в час със скапаните си 15 годишни "Фолксвагенчета", изпитвайки почти сексуално удоволствие да разритат и да оставят зад гърба си останалите участници в движението. Днес мутрата (респективно - "мутресата") вече не е образ на мощен бандит, пробил си път с удари и изстрели до върха на обществото.
Днес мутрата е образ на средностатистическия "мъжкар", избрал агресията за единствен модел на личен просперитет и обществено признание.
На война - като на война. Законът на джунглата управлява съвременното българско общество и лицемерни са жалбите за отсъстващата човещина. Няма откъде да дойде при нас човещината. Самодоволно вегетира синодалната църковна агентура, която не дължи нищо на паството си. В държавните институции законът на джунглата работи на пълни обороти, леко гримиран от текущи дебати по юридически и законодателни проблеми. На "пазара" безименни роби заработват хляба си без договор, без осигуровки, без утрешен ден. Училището... Семейството... Стига, стига - ще каже някой - как пък не видя хубавото, икономическия растеж, Европа след 20 дена...? Не ни вършат работа, сами по себе си, ни Европа, ни икономическият растеж. Човекът е висшата ценност сам по себе си. Едно общество, което не дава възможност на членовете си да се докоснат до тази проста истина няма място в Европа. А икономически растеж е имало винаги - например в процъфтяваща древна Финикия, където са горили живи деца в жертва на бог Ваал...
Спешно имаме нужда от отговор на въпроса "Защо живеем заедно?". Ако не ни свързва нищо друго, освен мъчно потисканото желание да си навредим един на друг, за да се утвърдим. Без шанс за почтеност, човещина и удовлетвореност от един смислено изживян живот... Настървено търсейки виновния за това, че обитаваме ада, който сами си създаваме всеки ден...

Британци ще залеят България до 2020 г.

Имотите са ключовият фактор, който стимулира похода на британците из Европа. Но действителността е твърде далеч от мечтата, че тази част от континента предлага масова възвръщаемост на инвестицията.
Много от британците, дошли в България, действат така, сякаш на Хийтроу има шкафче, където си заключват мозъците, преди да се качат на самолета. Не става дума за висша математика и моментът е подходящ, но който сгреши, ще загуби пари. Страната ще се присъедини към Евросъюза и докато правителството в Лондон се готви да забрани достъпа на работници от България и Румъния, самите британци са се побъркали от възможностите да инвестират в тези две държави от бившия Източен блок. Телевизионните програми на Острова рекламират потенциала им, списанията и вестниците са пълни с разкази за крайбрежия като Средиземноморското и ски писти като алпийските, които са достъпни на много ниска цена.
Британска имотна агенция прогнозира, че до 2020 г. една четвърт от заемите, които британците теглят за купуване на жилища в чужбина, ще отидат в България.
Телевизионно предаване определи Румъния за най-добро място за инвестиране и прогнозира, че през следващото десетилетие възвръщаемостта от закупени там имоти ще бъде 400%.
Според експертите този очакван бум в имотния интерес се дължи на евтините самолетни билети, големите пари, вложени за развитие на инфраструктурата, подобреното жизнено равнище и очакваното въвеждане на еврото.
Ако се разходите по бул. "Витоша" - основната търговска улица на София, лесно ще забележите чужденци, които проучват жилищния пазар.
Стискайки пътеводител в ръка, 33-годишният новозеландец Хайз Хърдман наблюдава как лъскат обувките на жена му. Двамата живеят в градчето Сейнт Олбанс, северно от Лондон. "Преди две години си мислех да купя нещо тук, но бях твърде предпазлив - сега се притеснявам, че съм изпуснал големите печалби", казва Хайз. Страховете му и в двата случая са оправдани - както и предупрежденията да не се плащат пари, преди да бъдат преценени рисковете.
Според Assetz, фирма която анализира пазарите на недвижима собственост, очакваната възвръщаемост на инвестициите в България е спаднала от 116% през 2005 г. на 35% през първите девет месеца на тази година. Пазарът на недвижимости в България се забавя поради нарасналото предлагане на нови жилища, заради съобщенията в медиите за провалени продажби и тъй като вече се задават въпроси дали някои от курортите наистина са толкова привлекателни.
Много често инвеститорите решават да купуват в чужбина с мисълта, че ще могат да дават под наем, което ще им покрие вноските за взетия заем, както и разходите за ремонт. Много компании обещават изключителна възвръщаемост за всеки, който инвестира в разрастващия се имотен пазар в България. Един от най-големите проблеми за британските инвеститори в чужбина е това, че цената на техния имот може да бъде повлияна от местни фактори.
© Standart News 12.12.2006 г.

Апокалипсиса идва!

Лозари: Ще удавим с ракия парламента
Хиляди плашат с блокада на пътища заради акциза на гроздовата

САНДАНСКИ. "Ще изкореним лозята и ще ги подпалим на пътя за Кула. После ще закараме буретата с ракия и вино пред парламента и ще го залеем - да подгизне и замирише на бъчва."
Това се заканиха лозарите от Пиринско, които се събраха в Сандански на първия митинг срещу акциза на домашната ракия. Протестиращите излязоха на улицата край кметството и символично блокираха движението за около 15 минути. "Не се ли реши проблемът, ще се изправим с телата си по всички шосета в района. Нека цяла Европа види как държавата нехае за народа си", заявиха стопаните.
150 лозари приеха протестна декларация срещу въвеждането на акциза върху домашната ракия. Документът ще бъде изпратен до парламента и правителството. "Управниците трябва да ни чуят и да отменят влизането в сила на новия закон за акцизите и публичните складове. В противен случай ще предприемем крайни протестни действия", заканиха се стопаните. В курортния град се събраха представители на десетки инициативни комитети в селищата от четирите общини по поречието на река Струма - Кресна, Струмяни, Сандански и Петрич. Те показаха хиляди подписи от жителите на населените места в региона. "Събрал съм над 180 парафа в селото ни, а сме 217 жители с децата. Това означава, че всички са за отмяна на акциза върху домашната ракия. За хората тук това е препитание. Старци идват при мен и плачат. От ракията изкарват пари за лекарства и дърва за огрев", разказа пред "Стандарт" кметът на село Капатово Огнян Куков.
"Въвеждането на новите акцизи ще доведе до масови фалити на дребните лозари и винопроизводители и ще ги принуди да унищожат и малкото останали площи с лозови насаждения", заявиха протестиращите.


Погнаха търговци за грозни табели

ПЛОВДИВ. Община Пловдив погна търговците по Главната улица "Княз Александър I", окачили грозни фирмени табели на магазините си. Според разпратените предупреждения те са длъжни в 10-дневен срок да премахнат рекламните надписи, ако те не са одобрени от главния архитект. В противен случай на собствениците ще бъде наложена санкция в размер от 100 до 500 лв. Ако махнем табелите, как хората ще знаят, че тук се намира магазинът или офисът, който търсят, жалват се засегнатите.


2006: бегом марш към Европа
Годината зарадва Първанов, Борисов и всички донаборници. Пет труса ни люляха за ден, драмите с деца станаха всекидневие

Всичко, което се случваше през 2006 г., мина под знака на предстоящото присъединяване на страната ни към Евросъюза. Тихо, да не чуе ЕС, бе посланието, което управляващите отправяха и към опозицията, и към избирателите в страната.
И при приемането на законите в синхрон с европейските, които се оказваха все пак побългарени, и при показните убийства, и при всеки корупционен скандал, гръмнал в държавата в най-неподходящото време.
Държавният глава Георги Първанов, столичният кмет Бойко Борисов и всички млади мъже у нас, които не са служили в казармата. Това е горе-долу пълният списък на българите, които със сигурност ще изпратят 2006 г. доволни. Първанов, защото влезе в историята като първия президент с втори мандат, Борисов създаде дългоочакваната си партия ГЕРБ и удържа високия рейтинг и като кмет, а задължителната военна служба отпадна.
Дори министрите и депутатите обаче имат сериозно основание да недоволстват от отминалите месеци. Заради ЕС им се наложи да работят без обичайните дълги ваканции, с които са свикнали. Всъщност тъгата налегна властта още в началото на януари, когато бяха отменени възможностите за евтини почивки на политическия елит и приближените му.
Всички заедно посрещнахме 2006 г. с новината, че лекари връщат пациенти защото още не са подписали договора си със здравната каса. И както личи по всичко, ще я изпратим с прозрението на министър Гайдарски - в здравеопазването ще настъпи хаос. Другата трайна тенденция в живота на българите през цялата година бяха трагедиите с деца.
Истинска еуфория и взрив от радост пък ни сполетя еднократно - през август, когато "Левски" се класира за Шампионската лига.
Със смесени чувства хората приеха дори новината, че страната се присъединява към ЕС от 2007 г. без предпазни клаузи.
Без коли пък остана столичната Шанз Елизе - Борисов обяви булевард "Витоша" за пешеходна зона още на 3 януари. Същия ден стартира и работата на Националната агенция по приходите. Опашките обаче не се извиха пред новите гишета за плащане на данъци и осигуровки, а пред управленията на КАТ в цялата страна. Защото два дни по-късно се разбра, че старите регистрационни номера на колите трябва спешно да се подменят до 31 март. На фона на километричните колони от изнервени шофьори и коли направо недостоверна изглеждаше информацията, че българите са намалели с близо милион. Но е факт - съобщиха я след консултативен съвет при президента. Чу я дори Малкия Маргин - и се ожени в следствения арест.
Всички задържани престъпници, а и тези на свобода приеха с противоречиви усещания новината, че новият обвинител №1 на държавата е Борис Велчев. Очевидно неслучайно десетина дни по-късно гръмна педофилският скандал с Владимир Кузов. На границата ни хванаха 75 тона 22-годишно говеждо месо, правителството се събра за първи път на Боровец, Петър Диков стана главен архитект на София, а държавата бе разтърсена от убийството на сестрите Белнейски в Пазарджик.
Трагичният случай отприщи черната серия с детски инциденти в последния ден на януари.
Престъпността сред малки и големи напомни за себе си и през следващия месец - 18-годишният убиец Кристиян, който разфасова приятеля си Кристин през 2004 г., бе осъден на 11 г. затвор. Последва арестът на шефа на БЧК Христо Григоров за корупция (по-късно той бе освободен), униформените хванаха следователка с хероин в София, а в парламента тръгнаха споровете за премахване на депутатския имунитет. Свалиха този на Стефан Софиянски. Убийството на месеца бе разстрелът на Иван Тодоров-Доктора. Здравната новина №1 - птичият грип, дойде в България. Образователното ведомство пък се отчете с утвърдени тестове за прием в езиковите гимназии след седми клас.
Празничният март дойде с делнични проблеми - как да се изписват на латински българските имена, кой е виновен за липсата на лекарства за онкоболните, работодатели не изплащат майчински... Главна прокуратура е затрупана със сигнали за незаконното връщане на царските имоти, а в столицата стартира сагата "криза с боклука". Показно убийство през март няма. Бурна радост на България донасят Албена Денкова и Максим Стависки, които стават световни шампиони по фигурно пързаляне в Калгари.
У нас се наблюдава частично слънчево затъмнение, а десните лидери се събират в Рим на историческа среща - в смисъл Иван Костов и Петър Стоянов се ръкуват и се снимат заедно. Това слага началото на надеждите за общ кандидат-президент на десницата. Неделчо Беронов загуби президентската надпревара, без да се класира за втори тур.
На 1 април мандатоносителят Ахмед Доган е преизбран за шести път за лидер на ДПС, а Сергей Станишев влиза в полицейски участък - премиер не е влизал в РПУ от 30 години, обявяват от МВР. От вътрешното ведомство предприемат решителна мярка за борба с корупцията на пътя - КАТ има право да глобява само до 50 лева в брой. Милиони шофьори си отдъхват. За кратко - защото на магистрала "Тракия" се случва катастрофата с колата на Волен Сидеров и поредицата лъжи на атакистите по инцидента с участието и на бившия депутат от партия "Атака" Павел Чернев.
Междувременно нивото на водата в Дунав се покачва рекордно, дори Видин е готов за евакуация. Кризата с наводненията от предишната година обаче ни се разминава.
Май поставя в дневния ред на обществото пиратския софтуер - най-големите крадци на музика и филми от интернет се оказват държавните чиновници. Междувременно започват споровете около отварянето на досиетата.
В съдебната система стартира операция "Чисти ръце", а КАТ въведе глоба от 20 лева за мръсни коли. Пет земетресения разлюляха страната на 10 май, а на 16-и стартира проверката в столичната "Топлофикация". Разтърсването покрай милионите на столичани, открити по сметките на Вальо Топлото през годината, се оказа доста по-силно от земните трусове. Силни емоции донесоха и депутатите, които ратифицираха споразумението за базите на НАТО в Ново село, Безмер и Граф Игнатиево. През юни държавата се сдоби с нов посланик в Казахстан - там бе изпратен бившият главен прокурор Никола Филчев. Бомбата на август пък бе арестът на сина на шефа на столичния КАТ - Илия Илиев бе отстранен от поста си. Отиде си - след мощен взрив - зърненият търговец Асен Николов.
Пак спортна радост - Ваня Стамболова спечели златен медал на 400 м на европейското първенство по лека атлетика.
На 15 август интелектуалци обявиха ,че ще агитират за преизбирането на Георги Първанов за президент. Два-три месеца след това страната живя с вълненията на предизборната кампания.



Европа отблъсна родната крава

Българско сирене и месо няма да бъде изнасяно за страните от ЕС поне още една година. Вчера Европейската комисия въведе още по-строги мерки към млечните и месни продукти от България и Румъния след 1 януари, защото не отговаряли на изискванията. Така нашите производители са заплашени с пълен бойкот след Нова година. Мерките ще засегнат близо 400 мандри и над 350 кланици.
С поне една година ще се отложи износът на продукти, дори и на предприятията, които имаха разрешение и отговарят на европейските критерии за безопасност и качество.
Новината за това бе потвърдена и от Ройтерс. Предишното решение на комисията беше износ за съюза да извършват само фирмите, които отговарят на изискванията и работят със сертифицирани мандри и кланици.
Освен забрана за износ на българско мляко и месо, Еврокомисията ще ни наложи и забрана за износ към общността на животински продукти от трети страни. Това решение ще гарантира, че стоките, направени от неподходящи продукти, няма да влязат в ЕС по невнимание, се посочва в изявлението на Европейската комисия.
Решението на експертите по хранителна безопасност идва в деня, в който премиерът Станишев и министърът на земеделието и горите Нихат Кабил откриха граничния ветеринарен пункт на Калотина, който ще бъде външна граница на съюза за внос на животни и храни от трети държави. Сега изнасяме телешко и малко агнешко предимно за Италия, уточниха от земеделското министерство.
Решението беше очаквано, призна зам.-министърът на земеделието Димитър Пейчев, цитиран от Ройтерс. Пред агенцията той казва, че мисия на ЕС е идвала у нас преди седмица и експертите много ясно са показали какво се задава като решение.
По-рано от земеделското министерство обаче пуснаха объркваща информация, според която българските предприятия, които в момента имат разрешение за износ в ЕС, ще запазят тази възможност. Цитирано бе дори мнение на министър Нихат Кабил, който казва, че решението на ЕК "дава възможност на онези български предприятия, които положиха максимални усилия да се модернизират и да отговорят на европейските критерии да присъстват масирано на европейския пазар".
Новите по-строги мерки срещу българските млечни и месни продукти идват и в отговор на заплахата от страна на Русия, че заради България и Румъния ще забрани вноса на храни от целия ЕС.

Предпразнична и пред-ЕС еуфория

Опашки за вносни цигари на браздата
Пушачите се наредиха пред безмитните магазини и купуват папироси преди влизането ни в ЕС

Благоевград. Търговци и пушачи масово се тълпят пред безмитните магазини на Кулата и Златарево. Много от тях се опитват да се снабдят с повече от допустимите количества папироси. Други пък мъкнат цели мастербоксове от Гърция.
В края на миналата седмица на ГКПП-Кулата бяха спипани две жени, които пробвали да внесат през митницата 200 стека "Карелия".
Дни преди 1 януари много жители на Сандански и Петрич се запасяват с евтини безмитни стоки от фришоповете. Цигарената треска е защото след 1 януари безмитните търговски обекти на границата със страните от ЕС стават като обикновените магазини и цигарите ще са с еднакви цени. Митничарите вече са засилили контрола върху вноса на акцизни стоки. Всеки има право само веднъж в месеца да внесе в страната един стек цигари и един литър алкохол.
От Европейската комисия са потвърдили искането си да бъдат затворени и безмитните магазини, които се намират на влизане в България от страните извън ЕС - Турция, Сърбия и Македония. Решение обектите да се закрият е взето и в тройната коалиция. Депутати обаче направиха предложения, с които да ги спасят. Идеята е на собствениците на магазини, които ще бъдат затворени с влизането ни в ЕС, да се даде възможност да изградят такива на изходящите трасета към Турция, Сърбия и Гърция. Второто предложение е безмитните магазини да внасят данък от 3% върху оборота си. МС пък иска те да плащат данък печалба. Третата идея е безмитните магазини, които ще бъдат затворени, да продават още 3 месеца до изчерпване на наличните стоки. Предложенията ще бъдат гласувани тази седмица от бюджетната комисия.
Владимир Симеонов


Запасяват се с брашно и захар

През първите шест месеца след Нова година няма да има драстично увеличение на цените на стоките и храните в България. Това каза по Би Ти Ви Васил Василев, мениджър в търговска верига. Той допълни, че лично като търговец не призовава гражданите да не се презапасяват с хранителни стоки. Според Василев стоките, при които може да се говори за запасяване, са брашно, олио и захар, защото са дълготрайни. С падането на митата се очаква цените на стоките, които са внос от Полша и страните от Източна Европа, да се понижат, добави Васил Василев.


Прането на столичани замириса на сажди
Печки с дърва сменят парното в големите градове

Чавдар Найденов, агенция "АФИС"
В момента дори отоплението стана символ на стандарта на живот. Числата са красноречиви: сред хората с доход над 300 лв. на човек 47% се отопляват с ток, 45% с централно парно отопление, 8% с газ, 8% с въглища, а с дърва - 17% (сумата на процентите надхвърля 100, тъй като много домакинства ползват няколко вида отопление). Докато сред населението като цяло отопляващите се с ток са само 29 на сто, с парно -15%, с газ - 3%, с въглища - 32% , но с дърва - цели 64%. Още по-драстична е картината при най-бедните. Едва 17% се отопляват с електричество, 2 на сто с парно, толкова с газ, 44% с въглища и 81% - с дърва.
Отчасти тук става дума и за регионални различия. На село и в малкия град, където живее половината от населението, центърът на битовото енергийно потребление са заели дървата. 96% от домакинствата на село се топлят през зимата с дърва, 47% с въглища и само 11% с електричество. В малкия град съответните числа са сходни - 77, 43 и 24 на сто. (За отбелязване е, че в типичния случай въглищата се използват като допълнение към дървата). А парното е почти изцяло визитка на столицата - 78% от софиянци са клиенти на ТЕЦ, с ток се отопляват 24%.
Причината за тази структура на потреблението е очевидна - цените на енергоносителите, които ежегодно се повишават. И през тазгодишния ноември на въпроса, "Очаквате ли през този зимен сезон да платите повече за отопление в сравнение с миналата година" с "да" отговориха 74%. На въпроса: "С колко процента очаквате да се увеличи разходът ви за отопление?", близо две трети от анкетираните (63%) заявиха, че очакват повишението да е средно с 23,6%.
При това правят впечатление две неща. Първо, тези очаквания слабо се влияят както от използваното отопление, така и от регионалните им характеристики. И второ, скокът в разходите се възприема като неизбежен не на последно
място заради влизането ни в Евросъюза.
За изтеклите 10 г. на най-радикални реформи българският бит в някои отношения се върна към черти, характерни за доиндустриалната епоха. През 1997 г. само 27,3% от българите казваха, че се отопляват "предимно" с дърва. Днес съпоставимото число е 44% (от общия брой отговори). За сметка на това осезаемо намаля използването на видове отопление, по-приспособени за градския начин на живот: при централното парно отопление спадът е от 20% на 11%, а при електричеството - от 28% на 20%. Газоснабдяването не е в състояние да компенсира този спад - то бележи увеличение от 1% на 3%. За сравнение в Будапеща вече в над половината от районите парното е изместено от газ. Главното отстъпление се наблюдава в големите окръжни градове - от 17% на 6%. Неслучайно там могат да се видят кооперации, които са си построили комини, тъй като блоковете им се оказаха прекалено "модерни".
Което не е и странно - преди 10 г. типична месечна сметка за ток през лятото беше около 12 деноминирани лева, днешната е около 40 лв.
В резултат градското население постепенно забравя мириса на чист въздух през зимата и липсата на сажди по прането. Дори в София вече 11% от домакинствата използват за отопление дърва - преди 10 г. този дял беше едва 2%.

И пак хакерски подвизи

http://www.gatchev.info/blog/?p=368

Замечателно.

Digital Fortress

Започнах малко на шега да превеждам „Цифрова крепост” на Дан Браун. Идеята ми беше да си упражня английския, а и да прочета някоя от другите му книги, освен „Кодът на Да Винчи” и „Шестото клеймо”, които ми допаднаха.
Стигнах до 30 страница и се предадох. „Цифрова крепост” е всъщност крепост на фактологическите грешки. Обикновено не подхождам много критично към дадена книга, защото в крайна сметка идеята е да бъдеш въведен в друг свят, плод на авторовата фантазия, в който важат някакви други закони. Фантазията ти се разпалва, докато се опитваш да си представиш непознатите светове и именно в това се корени очарованието на книгата.
И докато в това отношение фантастиката няма наложени ограничения, с технотрилърите човек трябва да е особено внимателен. Тук именно се обръща колата. Дан Браун не е нито Майкъл Крайтън, нито Жул Верн. Той борави с фактите като български журналист с числа, които, според нуждите на статията, правят София от 1,3 до два милиона. Не знам дали последните могат да си представят каква човешка маса са 700 000 човека. По същия начин Браун използва public key encryption като термин като термин за най-обикновено криптиране, бърка байтове с битове без да му мигне окото, разбива криптиране с 10000 битов ключ за под час, приписва създаването на RSA на хакери, на които им е писнало NSA да им чете пощата и най-вече, според него, NSA имат компютър с който могат да дешифрират всяко съобщение, без оглед на криптиращия алгоритъм.
Дори и да се абстрахираме от техническите грешки, стилът на писане на Дан Браун е под всякаква критика. Диалогът е глупав и написан набързо:

The commander's voice turned suddenly stern. "Susan, I'm calling because I need you in here. Pronto."
She tried to focus. "It's Saturday, sir. We don't usually-"
"I know," he said calmly. "It's an emergency."
Susan sat up. Emergency? She had never heard the word cross Commander Strathmore's lips. An emergency? In Crypto? She couldn't imagine. "Y-yes, sir." She paused. "I'll be there as soon as I can."
"Make it sooner." Strathmore hung up.

Героите са сюжетно недоразвити, да не говорим, че са и несимпатични като личности. Разбира се, всички са високи, стройни, красиви, невероятно умни и всестранно развити личности с най-висок морал и възвишени ценности. Лошият е гений в областта си на специализация, измисля нечуван план, а и на всичкото отгоре е с физически деформации. Клишетата те дебнат с дръжка от мотика зад всеки ъгъл.
Ако и „Кодът на Да Винчи” и „Шестото клеймо” са пълни с толкова „факти”, колкото „Цифрова крепост”, то мога да кажа само едно – Дан Браун си е избрал добра PR фирма. Независимо от това, от него писател не става.
Прилагам и линкове към страници, в които надълго и нашироко се обсъждат техническите недомислици в книгата. Не видях смисъл да повтарям това, което вече е казано.

http://victoria.tc.ca/int-grps/books/techrev/bkdgtlft.rvw
http://www.wjzone.com/blog/2006/02/correcting-digital-fortress.html
http://math.cofc.edu/faculty/kasman/MATHFICT/mfview.php?callnumber=mf340#errors