Животът стана долнопробно шоу

Името Божана Апостолова неизменно се свързва с едно от най-авторитетните български издателства - "Жанет 45", на което тя е основател и собственик. Но от 1978 г., когато се появява първата й стихосбирка "Нестинарска орис", до 2005-а, когато излиза осмата й книга със стихове "Възел", тя упорито и без външен шум привлича на своя страна все повече читатели - както на поезия, така и на проза. Апостолова е автор и на романа в два тома "Делнична библия", и на съвременната приказка за деца "Човекът с небето". Освен многобройни награди за издателството си Божана печели и заслужени отличия за личното си творчество - наградата "Пловдив" за проза и "Златният ланец" на в. "Труд" за поезия.

– Г-жо Апостолова, защо българинът престана да се срамува от делата си и да се страхува от Бога?

– Погледнете какво се случва около нас. Животът ни се е превърнал в долнопробно шоу, заливащо ни отвсякъде - от екрана, от улицата, от всекидневните ни взаимоотношения. Това убива сърцевината на духовната ни същност. Под път и над път ни гони постоянната мисъл за пари, за много пари - един луксозен автомобил вече е по-скъп от един духовен приятел. Къде остана ценностната ни система, чувството ни за морал, за памет? Всичко е опошлено, набутано в абсурдна несъстоятелност. Както и да се напъваме да стигнем мечтите си, смисълът се удря в стена от духовна безмозъчност и държавническо чалгаджийство, размътва се всред дълбоката тиня на пошлост и корупция. Какъв ти срам и страх от Бога?! Пропадаме ден след ден в бездната на собствената си празнота. На първия кастинг на "Мюзик айдъл" се разплаках от закъсняло безсилие, от ужас, че сме я докарали дотам - хиляди млади хора се напъват за някаква си известност, без грам самопреценка на възможностите си - пошли, арогантни, невъзпитани. Да живее шоуто!

– Къде намирате сили да пишете?

– И в най-тежки времена са се раждали десетки гении. Как са намирали сили да пишат? Може да прозвучи на пръв поглед парадоксално, но именно такава действителност не дава мира на писателското перо - да крещи, да се възбунтува. Резултатът може да е минимален, но си струва. Все някой ще чуе и ще се размисли. Не мога да си представя какво бих написала, ако допусна, че всичко пред мен е прекрасно, щастливо и светло.

– Как мислите - ще прецапаме ли през тинята на бездуховността?

– Философски погледнато - да. Въпросът е колко време ще мине дотогава? В различни епохи и общества хората са преживявали и по-мъчни ситуации и са ги преодолявали - след десетилетия, след векове. Изход тъй или иначе съществува. Но не се наемам да отговоря колко ще е дълъг тунелът, в който сме се натикали.

В спешното мечтаят за заплати на барман

Само с линейки не става. И доктори трябват. Така се шегуват в столичната Бърза помощ с иначе съвсем нерозовото положение. Спешните лекари масово напускат заради ниски заплати и столицата скоро ще остане без неотложна медицинска помощ, каза пред "Стандарт" шефът на Бърза помощ д-р Георги Гелев. Той призна, че само 20 линейки обслужват 2-милионния град. Това означава, че един реанимобил обслужва 100 000 души в София. Колите, с които разполагаме, са общо 50, но не ни достигат лекари и сестри, подчерта специалистът. И как ще има, като се опитват да ловят маймуни с трици, чудят се малкото ентусиасти, които щъкат из коридорите на Бърза помощ. 396 лв. е основната заплата, която получава новозавършил медик. Младокът взема и 20 лв. за обслужване на спешни случаи. Ентусиасти за вакантните места в Спешна помощ обаче няма, подчерта д-р Георги Гелев. Той уточни, че търси 40 лекари, 43 сестри и петима шофьори. "Трудно задържаме кадрите си, защото отиват в болниците за по-високи заплати", допълни д-р Гелев. Той уточни, че най-високата основна заплата в Спешното е на лекар с две специалности, който взема 580 лв. За сравнение продавачка в столичен мол или барман прибират поне 1200 лв. Основната заплата на сестрите в реанимационните екипи е 280 лв. А на дежурните диспечери в телефонната централа - 320 лв. Шофьорите пък вземат 275 лв. основна заплата, някои от тях успяват да си докарат до 400 лв. с извънреден труд. В момента в Бърза помощ работят 189 лекари, 120 сестри и 197 шофьори. В същото време 440 бъбречноболни от столицата ходят през ден на хемодиализа в столични болници с помощта на линейки. Обслужват ги 45 шофьори от Бърза помощ, уточни д-р Румяна Колева, заместник-директор в Центъра за спешна медицинска помощ - София. Преди няколко години пациентите, нуждаещи се от диализа, бяха 280, но броят им непрекъснато нараства, изтъква специалистката. Тя уточни, че Бърза помощ разполага с 8 "републикански" шофьори, които возят националните консултанти до други болници в страната и екипите за донорство. Друга група от шестима водачи се занимават с откарването на трупове и трупни части за експертиза в Съдебна медицина. "Возим и пациенти от чужбина", уточни д-р Колева. "Ако те са здравноосигурени, за тях плаща здравната каса. Карали сме пациенти от Турция, Гърция, Унгария, Италия, Молдова", каза специалистката. Преди месец дори е докаран пациент от Мароко със самолет. През миналата година Бърза помощ е поръчала един самолет и 14 хеликоптера за пациенти, нуждаещи се от спешна помощ. Бърза помощ обслужва освен двумилионната столица и 36 прилежащи села, някои от които се намират на 40-50 км от София. Шофьорите трябва да се справят освен с огромните разстояния и със задръстванията по пътищата. Д-р Колева даде за пример, че по някой път имат спешни случаи в село Плана, което е на 48 км от София, а освен това е високопланинско. В столичната Бърза помощ разполагат с 10 реанимобила и 40 линейки. До месец всички линейки ще имат най-модерна апаратура, закупена със субсидия от здравното министерство в размер 460 000 лв. Закупени са нови дефибрилатори, електрокардиографи, апарати за механична вентилация, когато се налага изкуствено дишане. В два от реанимобилите ще бъдат сложени монитори, с които специалистите в центъра ще наблюдават пациенти, които се карат в София от най-отдалечените кътчета на страната като Варна, Кърджали, Бургас, Видин, Петрич и други. Специалните операции ще позволят на специалистите да наблюдават и контролират жизнените показатели на спешните пациенти.

Инфлацията топи заемите

Рекордно поскъпване от 13,2%, храните скочиха с 22% за година, даваме повече пари за трапезата

Животът на кредит вече е изгоден. Инфлацията надмина лихвите по много потребителски заеми. Рекордно поскъпване от 13,2% за година отчетоха от Националния статистически институт в края на февруари. Такъв скок на цените не е имало от Жан-Виденовата зима през 1997 г., когато етикетите се сменяха по няколко пъти на ден. Сега цените растат доста по-бързо от лихвите по ипотечните кредити, които са около 7-9%. Но за първи път инфлацията надмина и лихвите по потребителските заеми, които заедно с таксите започват от 12-13%. Инфлацията е доста по-висока и от лихвите по влоговете. Така, ако държите левовете си на депозит в банка, реално сте изгубили по 6 лева на всеки 100.

През февруари инфлацията е 1,1%, сочат данните на НСИ. Цените на лекарствата са нараснали с 2,4%. Лекарските и стоматологичните услуги са поскъпнали съответно с 3,9% и 2,7%, а болничните - с 6,3%. Сладкарските изделия са се увеличили с 3,5%, а птичето месо - с 1,1%. Само за февруари инфлацията не е много висока, но като се събере поскъпването за година, се натрупват рекордните 13,2%. Основната причина за това е поскъпването на храните. За година храните и безалкохолните са скочили с 22,2%, сочат данните на Националния статистически институт. Олиото, зелето, прасковите и кайсиите са близо два пъти по-скъпи спрямо миналата година. Цените на храните скачат по-бързо от доходите на хората. Затова тенденцията от последните години се обърна и по-голям дял от семейния бюджет отива за прехрана. Близо 35,3% от разходите на домакинствата са за храна, докато преди година това са били 35%.