07 декември 2010

От УикиКитай

От ТОМАС Л. ФРИЙДМАН

Публикувано: 30 ноември 2010

Докато четях постоянно разтръбяваните от вестниците тайни, публикувани от УикиЛийкс, се замислих: какво ли щеше да е, ако Китай имаха теч на информация и ние можехме да видим какво докладва тяхното посолство във Вашингтон за Америка? Подозирам, че телеграмата би изглеждала горе-долу така:

Посолство Вашингтон, Народна Република Китай, до Министерството на външните работи, Пекин, СТРОГО СЕКРЕТНО/Относно: Америка днес

Нещата се развиват в наша полза тук. Америка остава политически дълбоко поляризирана, което определено ни помага в това да станем по-мощна икономическа сила и нация. Но ние сме особено оптимистични, защото поляризацията е все за глупости.

Във въздуха витае дух на саморазрушение, но на никой не му дреме, сякаш Америка имат всичкото време на света за политически игри на дребно. Те се карат за — не си измисляме — как и къде имат право да ги докосват проверяващите на летищата. Особено сме щастливи от диспута им относно поредния договор с Русия за разоръжаване. Изглежда Републиканците дотолкова са решени да са контра на Обама, че биха се лишили от ключово споразумение за сътрудничество между двете държави, което би подпомогнало общо противодействие срещу проблеми като Иран. И тъй като всичко, което сближава САЩ и Русия потенциално изолира нас, то ние сме благодарни от все сърце на сенатор Джон Къл от Аризона задето постави нашите интереси пред тези на Америка и блокира ратификацията на спогодбата в Сената. Посланикът е поканил сенатора и жена му на вечеря в китайския ресторант на г-н Као, за да похвали неговата жертвоготовност в защитаването на интересите на Америка (да се чете: нашите интереси).

В Америка наскоро имаше нещо, което те наричат “избори.”. Доколкото успяхме да разберем, това се изразяваше в усилията на един конгресмен да събере повече пари (взети все от бизнеси, които той би трябвало да регулира), отколкото неговият опоент, за да може да разправя по-големи лъжи по телевизията за него преди неговия опонент да успее да направи същото. Това ни успокоява, защото означава, че Америка няма в скоро време да се заеме с поправяне на сериозни структурни проблеми — раздуващ се дефицит, срив в образованието, плачевна инфраструктура, намаляваша имиграция на талантливи хора.

Наскоро посланикът се повози на нещо, което те наричат „бърз влак“, наречен Ацела, от Вашингтон до Ню Йорк. Нашият влак-стрела от Пекин до Тианджин би взел разстоянието за 90 минути, но тук неговото пътуване отне три часа и дори пристигна навреме! Пътувайки, посланикът се опита да проведе телефонни разговори по мобилния си телефон, но това беше невъзможно, тъй като на дванадесет пъти загуби покритие, и повтаряме отново — не си измисляме. В посолството се шегуваме, че когато някой ти позвъни от Китай е сякаш се обажда от съседната сграда, а ако звънне от съседната сграда е сякаш звъни от Китай. Тези от нас, работили в Китайското посолство в Замбия често си спомнят за качествено по-доброто покритие там.

Но на американците не им дреме. Те толкова рядко напускат страната си, че няма как да видят колко са изостанали. Затова ни досмешава много от скорошните тупания в гърдите на САЩ колко “изключителни и необикновени” са. Следното не е измислица. Този понеделник, на заглавната страница на Вашингтон Пост имаше статия от Сара Пейлин и Майк Хъкаби, в която осъждаха президента Обама, защото отрича “американската изключителност”. Американците са заместили усилията да станат изключителни с хвалби колко са изключителни. Изглежда не разбират, че другите те провъзгласяват за изключителен, а не ти сам.

По отношение на външната политика не виждаме шанс скоро САЩ да се изнесат от Афганистан. Обама знае, че републиканците ще го провъзгласят за страхливец и затова киха всеки Божи ден 190 милиона долара за военни операции там. Ерго, Америка няма военния потенциал да ни се опълчи на други места, като например Северна Корея, където нашите лунатични приятели подрънкват с веригата си всеки шест месеца, тъй щото Америка идва и ни моли да ги успокоим. По времето когато САЩ напуснат Афганистан, всички там ще ги мразят толкова, че китайските минни компании няма да имат никакви проблеми дойдат и изкупят всички оставащите залежи.

Повечето от републиканците в Конгреса не вярват на техните учени, че глобалното затопляне е причинено от човешка дейност. Почти всички политици там са адвокати, а не инженери или учени като при нас. Това им позволява да говорят безобразни глупости и никой да не им възразява. Това също така значи, че те няма да подкрепят законопроект за разработки за чиста енергия, което пък е от жизненоважно значение за нашия план за петилетката. По този начин ние си подсигуряваме световна доминация при индустриите за ветрогенератори, соларни панели, ядрена енергетика и електроавтомобили без опасност от конкуреция от страна на САЩ.

В заключение, рекорден брой ученици в средните училища изучават китайски, което ще ни улесни достъп до евтина работна ръка, която говори нашия език, докато ние използваме нашите доларови резерви в размер на 2,3 трилиона щатски долара, за да изкупуваме без излишен шум американски фабрики. В крайна сметка може да се заяви, че в Америка нещата се развиват отлично за нас.

Слава Богу, САЩ не могат да четат наши дипломатически телеграми.

Посолството във Вашингтон.


From WikiChina — © NYTimes 2010
A version of this op-ed appeared in print on December 1, 2010, on page A33 of the New York edition.