Вариант 4: махнете литературата!

от Бойко Пенчев, "Литературен вестник"

Писал съм го и преди - тестовата форма на проверяване на знанията е неадекватна спрямо обучението по литература в средното училище. Всеки може да се убеди в това, ако поразсъждава над въпросите от падналия се в неделя "Изпитен вариант №2" (измежду три възможни) - не за да реши теста (то за това големи разсъждения не трябват), а за да види какво всъщност изпитният формат проверява.

Не е нужно да си специалист, за да видиш, че въпросите проверяват механичната памет - трябва да се посочи от кое произведение идва даден герой или цитат - и заучаването на дефиниции. В някои от въпросите се изисква разпознаването на най-подходящото клише - "В коя от изброените творби трудът е осмислен като естествен и спонтанен израз на човешката жизненост?", в коя от творбите е разкрита "идеята, че един човек може да бъде много богат, но и много злочест?" - като, разбира се, редом с "вярното" произведение са посочени още 3, в които очевидно не става дума за никакъв труд или съответно героите са подчертано бедни. Смисълът на литературното произведение е предварително сведен до някаква изключително елементарна теза, поднесена по скандално неграмотен от литературоведска гледна точка начин - само и само за да има въпрос. Това редуциране на творбата до клише често прави самата формулировка на въпроса съмнителна, защото в нея е включено спорно твърдение. Например във въпрос №24 се пита в коя творба "слънчогледи и слънце са ключови метафори", само дето въпросните образи в поемата "Септември", взети поотделно, въобще не са метафори. (Те участват в метафората "Слънчогледите погледнаха слънцето", но в останалата част от текста се държат по съвсем неметафоричен начин.)

Някой ще си каже, че това са дребни заяждания или ненужно "вдигане на летвата". Де да беше така. Централният проблем на матурата по български език и литература не е в това, че тя не отговаря на прекалено високите изисквания на някакви учени глави. Проблемът й е, че не отговаря на съдържанието и целите на образованието по литература в средното училище. Защото в самите учебници по литература е заложено да се работи с текстовете и най-важното - предвижда се да се обсъждат творбите, да се търси път към техния смисъл, който не е един-единствен. Със своите елементаризации тестовете просто правят пет или повече години часове по литература напълно излишни.

Да се спрем само върху един частен проблем. В учебната програма и държавните образователни изисквания е заложен - съвсем правилно - принципът за постепенност и "надграждане". Някъде в 7-и клас учениците започват да се учат да тълкуват и анализират на базата на относително прости текстове, при които смисълът е по-достъпен, а след това постепенно се преминава към "по-трудни", изискващи повече подготовка и житейски опит произведения. Освен това се върви от класически, познати автори към автори модернисти и съвременни автори (като отново логиката е от по-простото към по-сложното). (Разбира се, професионалистите могат да възразят, че един разказ на Вазов не е по-прост от разказ на Радичков или Васил Попов и ще са прави, но така или иначе изграденият образ на "патриарха на българската литература" със стабилния ореол от значения, свързани с неговото име, позволява неговите произведения да бъдат по-лесно представени и "работени" на един по-ранен етап от обучението).

Как матурата проверява това "надграждане"? Никак. Оказва се, че "надграждане" въобще не е било необходимо. Ученикът трябва да разпознае, че "И днес йощ Балканът, щом буря зафаща" е откъс от "Опълченците на Шипка" (което се учи май в 7-и клас), а след това с аналогична мисловна процедура да свърже с чертичка Султана и "Железният светилник" (който се учи в горните курсове). Нищо повече. Какво надграждане, какво задълбочаване, какви пет лева?! Излиза, че часовете по литература само са разширявали периметъра от имена и цитати, които трябва да се знае откъде идват. В сегашния си вид матурата не може и дори не се опитва да оцени онези компетентности на учениците, които те би трябвало да развиват и задълбочават (съгласно учебната програма). Тя измерва единствено налятата в главите им информация за имена, заглавия и клишета.

Тогава кому е нужна литературата въобще? По-добре "Вариант №4" - без нея.

Бойко Пенчев е литературовед и културолог, преподавател в СУ "Св. Климент Охридски". Редактор е в "Литературен вестник".