„ЗА“ кирилицата
1. Хората си "освежават" азбуките, щото са "преводи" и са некадърно преведени. В смисъл освен на латински, испански и турски май няма други преводи на латиницата, които да съответстват на звуковете. Виж английския колко гласни има, в това число характерните двугласни като ае, което ние и те пишем с две букви, th и прочие, които могат написа точно само с оная транскрипционна азбука. Има такъв принцип - гледа се кое се среща често и му се дава буква. Просто и ясно. В българския език такава липса е ст, което се среща твърде често, по често от повечето букви, но няма собствена буква. За английския да не говорим колко са. Това е нещо като мотоциклет с кубове вместо колела.
2. Българският език има много уникални неща. Граматиката и много думи са си чисто български - не славянски. Ако някога си дам зор да сканирам необходимата литература, ще постна линк да се поровите - за което се съмнявам поради я мързел, я липса на време.
Има тенденция езикът да се осира с чуждици. Идеята е тази - човек да говори, без нищо да казва. Излиза например тъпият селяндур пред публика и почва да реди латинизми, англицизми и като си преведеш всичко казано, стават тавтологии (я, чуждица), безсмислици и откровени глупости. Езикът е станал кух, безсмислен, разводнен и пр. Чел съм много стари книги - няма никаква прилика в сравнение с комунистическите учебници например (а те и сега са си такива почти всичките). Дори като чета съвременна техническа литература в моята област, понякога ми е трудно да схвана за какво става дума, та трябва да се озоря и да видя, че вместо оператор на биологични единици е овчар, образно казано.
3. Разликата между латиницата и кирилицата е твърде голяма. Много малко са азбуките, които са правени за конкретни езици - латиницата за латински, гръцката азбука за гръцки и пр. Това, дето го пишеш за й+у=ю е неефективно, неудобно и пр. Там, където се работи, главно на запад заради кретенските приложения на латиницата, тенденцията е точно обратната! Ако кирилицата се промени, ще се случи точно обратното (освен ако не го правят ламери).
Това при мен е застъпено много силно - аз не пиша на обикновено писмо (кирилица, латиница квото и да е), освен на кълвеатурата или за други хора (рядко). За мен кон, по, про, пре, прав, из, от, раз,-ние, -(у)ване, -ство, -тел, -ция и прочие са букви, "правителство" е с 3 букви. А "политиката на правителството" - с 4 букви. Това, което предлагаш ти, е неефективно, смяташ разпространената неефективност за проява на ефективност.
Преди да умре, известният писател Бърнард Шоу, известен и с критиките си към английския правопис, оставя значителна сума за реформата на английския език точно на гореописания от мен принцип. Комисията изпива парите и за да отбие номера, създава едно недоносче. Има и други опити. Ти предлагаш да тръгнем точно наобратното?
Ph и Sh са погрешно възприемани като наследени от латинските означения на ф и ш - а всъщност sh на латински си е сх. Да не говорим за това, че в древногръцкия има няколко вида е, и то е от желанието да се означава точно звукът - например сравни шопското э в пилэ и източното е в същата дума. Нито в латинския, нито в старогръцкия, нито в старобългарския, пък и не знам другаде, има такава идея за звуково разлагане на азбуката. По честота на употреба са дадени и букви, не съвсем точно де. В българския се среща често ш и има буква за него. В латинския не се среща изобщо и няма буква. В английския се среща често, но пак няма буква, щото пишат с латинската азбука. Ти предлагаш все едно да пишем числата в двоичната система.
Децата се дънят, щот не са се научили. Накарай англичаните или французите да си сменят правописа примерно. От древността обичаят е писмеността да е усложнена до спукване. В старогръцкия примерно има по няколко букви за е, о, три вида ударения, които може да са и трите в една дума и да се менят по падежите и склоненията - и по места, и по вид, и в една дума е примерно е - пИле, но пилэтА, рИльето, пiлЭнцА, пилЭnцатА - как ти се струва? Резултатът е нещо като ценз. Който е тъп, мързелив или необразован, веднага го "хващат" по граматическите грешки. Правилно или не - това е друг въпрос. В кирилицата е премахнат тоя принцип в голяма степен и само тук се пише нормално, а не да пиша file, но phone. Затова и според изследванията, с които едва ли си запознат, учениците на запад в началото напредват далеч по-трудно, отколкото тук, именно поради тия недомислици.
4. Неудобствата, които изпитваш, са друг въпрос. Тука вече се писа за махането на кирилизатора примерно. Има хора, които без флекстайп не могат писа на кирилица. Е тва си е техен проблем - има си вградено БДС, да вземат да се научат да пишат на 10 пръста по БДС. Като не искат, намират си начини сами.
Писаният текст не е само графично отразяване на звуците, има и друга стойност. Това е особеността на написаното, че е мислено и направено във възможно най-подходящата форма, най-съдържателна и пр. Че тия изисквания масово се подминават и излизат книги с едностранно подравняване, без отстъпи, подредени кретенски, сайтове по същия начин, със сиви букви на бял фон, малки, сбити и т.н. е защото се подминават всякакви изисквания. Това е все едно да сервирам палачинки в ресторант, като си ги нося в ръката смачкани и ти ги изплющя на масата, а нож и вилица да си носиш, или да си вземеш от съседната маса, щот ми е по-удобно. Затова има стандарти, обичаи, етикети и пр.
Сега с компютрите вече куцо и сакато може да реди букви и тия неща се прескачат. Резултатът е хаос от букви, кухо съдържание и пр.
5. Какво е примерно бойното знаме - цветен парцал. Замислял ли си се защо им се отдава такова значение:
http://pleistorm.com/3d/GV2.jpg
http://pleistorm.com/3d/GV1.jpg
Чувал ли си за боя за Самарското знаме? Вероятно тия неща изглеждат като отживелица. Интересното е обаче, че точно народите, за които изглеждат така, са го закъсали яко. Кажи ми един народ или държава, която не уважава традициите си и е стигнала далеч? Не говоря за формално уважаване. Защо евреите пишат отдясно наляво - неудобно, с бавни и уродливи букви, дет само те си ги четат, с неудобно означаване на гласните? Накарай ги да си сменят азбуката, религията и да станат националнихилисти като повечето българи. И само там ли е така?
Това не е въпрос само на рационална гледна точка като пряко значение. Традициите и обичаите са нещо, което крепи, а нововъведенията пак си ги има. Затова и има стандарти. Ти ако въведеш латиницата, друг ще пропише на японски или гръцки и пр. и ще настане хаос.
6. Не пиша на Цъ, ама си сменям клавиатурата, да - всеки път, щом е необходимо. Не защото е суперлесно.
7. Чужди думи - не са баш милиони. Има чуждици, които имат същото значение на български, а изчезналите от употреба думи с друго значение променят същността на езика.
Светът не се развива, а се променя. Има разлика. Просто по-силните налагат техните си разбирания, след това другите техните си и пр. Пример: обърнал ли си внимание, как често у нас се цитират чужди имена, марки, думи и пр. на английски с латински букви - примерно Sony, Washington, особено често имена на автори? Да си видял американците да правят същото примерно като пишат български думи? Не, но българите като си пишат имената, ги правят по американски образец - примерно една колежка е с поща Nikoloff. За мен тва е смешно и жалко.
Защо и с чии неудобства трябва да се съобразяват всички?
Ако за теб тупането в гърдите с крясът "булгар" е отблъскващо, за мен е отблъскващо отричането на всичко национално. Това, дет го предлагаш, къде може да мине, освен в бившите социалистически страни? Къде го има изобщо, освен в държави с робски манталитет? За мен национализмът извира отвсякъде, от САЩ, от Обединеното кралство, от Франция, от Испания (и там си го бива) и желанието е да те прецакат всички останали. Не знам дали ти се е случвало да го изпиташ, но в науката и изкуството това желане е полирало всичко до неузнаваемост. Например знаеш ли как се е казвал Египет в древността? Египет е гръцкото му название. Също и столицата му "Хелиополис" не се е казвала така. С тая гръцка дума човек остава с впечатлението, че гръцкото е навсякъде.
Традицията е сила, създава се трудно - затова съдиите са с тоги и с перуки, пред Бъкингам има старовремски войници, и пр. Британците тъпаци ли са, че правят така? Ние ли сме по-умни, че сменяме всичко непрекъснато? Че прекъсваме всички връзки между поколенията и децата си нямат идея за стремежите на предните поколения и са като бял лист хартия, на който всеки може да си напише глупостите, тоест да им промие мозъка? На кого точно искаш да подражаваме с това предложение - на запада, който пази някакви традиции фанатично, копирайки ги формално, но не и като същност?
На мен това ми асоциира на циганчетата покрай тотото - бате, бате, дай пет стинки ве! Чичо, чичо, аз пиша на латиница, говоря английски и се казвам Джон, обичам САЩ и искам да стана американец, да имам негър шофьор и да му давам бакшиши по 100 долара, а после да си ги искам обратно. Добре че ги има САЩ, щот в Англия примерно и тва не е достатъчно. Само дет децата ми ще носят английски имена, ще посрещат знамето в училище всеки ден и ще им тъпчат кратуните с чиста проба "сащански" национализъм.
Искам да направя игра, в която се играе от страна на талибаните срещу САЩ и взривявам сгради в Ню Йорк? И друга, СС Вафен, в която трепя евреи и американски войници? И да живея в САЩ. Ще стане ли? Колко игри примерно си видял, в които я има България (освен твоята)? Да си нацелвал предавания по Дискавъри примерно за великите български битки? Но за всякакви чужди фантасмагории има.
Сърбите са плужеци. Били сме ги като хлебарки, а тия, които са бягали най-отпред, са получавали после ордени за храброст.
Откъде черпиш това вдъхновение? Есперанто не е ли практичен език? Някой да пише днес на него, както се е очаквало в миналото? Ами че той е стотици пъти по-лесен от английския примерно, нищожно малко правила и пр. (аз не съм му привърженик в никой случай).
Ами баш акънъ. А за игрите какво ще кажеш?
П.п. Фружине, знаеш ли как са се записвали цифрите с букви преди мноого векове? Пробвай да изпишеш 23987+1965=25952 с римски букви примерно, или на старобългарски. Ще стане като твоето "шт".
Пробвай и разликата при четенето на
и
А сега си представи времето за схващането на двете писания.
2. Българският език има много уникални неща. Граматиката и много думи са си чисто български - не славянски. Ако някога си дам зор да сканирам необходимата литература, ще постна линк да се поровите - за което се съмнявам поради я мързел, я липса на време.
Има тенденция езикът да се осира с чуждици. Идеята е тази - човек да говори, без нищо да казва. Излиза например тъпият селяндур пред публика и почва да реди латинизми, англицизми и като си преведеш всичко казано, стават тавтологии (я, чуждица), безсмислици и откровени глупости. Езикът е станал кух, безсмислен, разводнен и пр. Чел съм много стари книги - няма никаква прилика в сравнение с комунистическите учебници например (а те и сега са си такива почти всичките). Дори като чета съвременна техническа литература в моята област, понякога ми е трудно да схвана за какво става дума, та трябва да се озоря и да видя, че вместо оператор на биологични единици е овчар, образно казано.
3. Разликата между латиницата и кирилицата е твърде голяма. Много малко са азбуките, които са правени за конкретни езици - латиницата за латински, гръцката азбука за гръцки и пр. Това, дето го пишеш за й+у=ю е неефективно, неудобно и пр. Там, където се работи, главно на запад заради кретенските приложения на латиницата, тенденцията е точно обратната! Ако кирилицата се промени, ще се случи точно обратното (освен ако не го правят ламери).
Това при мен е застъпено много силно - аз не пиша на обикновено писмо (кирилица, латиница квото и да е), освен на кълвеатурата или за други хора (рядко). За мен кон, по, про, пре, прав, из, от, раз,-ние, -(у)ване, -ство, -тел, -ция и прочие са букви, "правителство" е с 3 букви. А "политиката на правителството" - с 4 букви. Това, което предлагаш ти, е неефективно, смяташ разпространената неефективност за проява на ефективност.
Преди да умре, известният писател Бърнард Шоу, известен и с критиките си към английския правопис, оставя значителна сума за реформата на английския език точно на гореописания от мен принцип. Комисията изпива парите и за да отбие номера, създава едно недоносче. Има и други опити. Ти предлагаш да тръгнем точно наобратното?
Ph и Sh са погрешно възприемани като наследени от латинските означения на ф и ш - а всъщност sh на латински си е сх. Да не говорим за това, че в древногръцкия има няколко вида е, и то е от желанието да се означава точно звукът - например сравни шопското э в пилэ и източното е в същата дума. Нито в латинския, нито в старогръцкия, нито в старобългарския, пък и не знам другаде, има такава идея за звуково разлагане на азбуката. По честота на употреба са дадени и букви, не съвсем точно де. В българския се среща често ш и има буква за него. В латинския не се среща изобщо и няма буква. В английския се среща често, но пак няма буква, щото пишат с латинската азбука. Ти предлагаш все едно да пишем числата в двоичната система.
Децата се дънят, щот не са се научили. Накарай англичаните или французите да си сменят правописа примерно. От древността обичаят е писмеността да е усложнена до спукване. В старогръцкия примерно има по няколко букви за е, о, три вида ударения, които може да са и трите в една дума и да се менят по падежите и склоненията - и по места, и по вид, и в една дума е примерно е - пИле, но пилэтА, рИльето, пiлЭнцА, пилЭnцатА - как ти се струва? Резултатът е нещо като ценз. Който е тъп, мързелив или необразован, веднага го "хващат" по граматическите грешки. Правилно или не - това е друг въпрос. В кирилицата е премахнат тоя принцип в голяма степен и само тук се пише нормално, а не да пиша file, но phone. Затова и според изследванията, с които едва ли си запознат, учениците на запад в началото напредват далеч по-трудно, отколкото тук, именно поради тия недомислици.
4. Неудобствата, които изпитваш, са друг въпрос. Тука вече се писа за махането на кирилизатора примерно. Има хора, които без флекстайп не могат писа на кирилица. Е тва си е техен проблем - има си вградено БДС, да вземат да се научат да пишат на 10 пръста по БДС. Като не искат, намират си начини сами.
Писаният текст не е само графично отразяване на звуците, има и друга стойност. Това е особеността на написаното, че е мислено и направено във възможно най-подходящата форма, най-съдържателна и пр. Че тия изисквания масово се подминават и излизат книги с едностранно подравняване, без отстъпи, подредени кретенски, сайтове по същия начин, със сиви букви на бял фон, малки, сбити и т.н. е защото се подминават всякакви изисквания. Това е все едно да сервирам палачинки в ресторант, като си ги нося в ръката смачкани и ти ги изплющя на масата, а нож и вилица да си носиш, или да си вземеш от съседната маса, щот ми е по-удобно. Затова има стандарти, обичаи, етикети и пр.
Сега с компютрите вече куцо и сакато може да реди букви и тия неща се прескачат. Резултатът е хаос от букви, кухо съдържание и пр.
5. Какво е примерно бойното знаме - цветен парцал. Замислял ли си се защо им се отдава такова значение:
http://pleistorm.com/3d/GV2.jpg
http://pleistorm.com/3d/GV1.jpg
Чувал ли си за боя за Самарското знаме? Вероятно тия неща изглеждат като отживелица. Интересното е обаче, че точно народите, за които изглеждат така, са го закъсали яко. Кажи ми един народ или държава, която не уважава традициите си и е стигнала далеч? Не говоря за формално уважаване. Защо евреите пишат отдясно наляво - неудобно, с бавни и уродливи букви, дет само те си ги четат, с неудобно означаване на гласните? Накарай ги да си сменят азбуката, религията и да станат националнихилисти като повечето българи. И само там ли е така?
Това не е въпрос само на рационална гледна точка като пряко значение. Традициите и обичаите са нещо, което крепи, а нововъведенията пак си ги има. Затова и има стандарти. Ти ако въведеш латиницата, друг ще пропише на японски или гръцки и пр. и ще настане хаос.
6. Не пиша на Цъ, ама си сменям клавиатурата, да - всеки път, щом е необходимо. Не защото е суперлесно.
7. Чужди думи - не са баш милиони. Има чуждици, които имат същото значение на български, а изчезналите от употреба думи с друго значение променят същността на езика.
Светът не се развива, а се променя. Има разлика. Просто по-силните налагат техните си разбирания, след това другите техните си и пр. Пример: обърнал ли си внимание, как често у нас се цитират чужди имена, марки, думи и пр. на английски с латински букви - примерно Sony, Washington, особено често имена на автори? Да си видял американците да правят същото примерно като пишат български думи? Не, но българите като си пишат имената, ги правят по американски образец - примерно една колежка е с поща Nikoloff. За мен тва е смешно и жалко.
Защо и с чии неудобства трябва да се съобразяват всички?
Ако за теб тупането в гърдите с крясът "булгар" е отблъскващо, за мен е отблъскващо отричането на всичко национално. Това, дет го предлагаш, къде може да мине, освен в бившите социалистически страни? Къде го има изобщо, освен в държави с робски манталитет? За мен национализмът извира отвсякъде, от САЩ, от Обединеното кралство, от Франция, от Испания (и там си го бива) и желанието е да те прецакат всички останали. Не знам дали ти се е случвало да го изпиташ, но в науката и изкуството това желане е полирало всичко до неузнаваемост. Например знаеш ли как се е казвал Египет в древността? Египет е гръцкото му название. Също и столицата му "Хелиополис" не се е казвала така. С тая гръцка дума човек остава с впечатлението, че гръцкото е навсякъде.
Традицията е сила, създава се трудно - затова съдиите са с тоги и с перуки, пред Бъкингам има старовремски войници, и пр. Британците тъпаци ли са, че правят така? Ние ли сме по-умни, че сменяме всичко непрекъснато? Че прекъсваме всички връзки между поколенията и децата си нямат идея за стремежите на предните поколения и са като бял лист хартия, на който всеки може да си напише глупостите, тоест да им промие мозъка? На кого точно искаш да подражаваме с това предложение - на запада, който пази някакви традиции фанатично, копирайки ги формално, но не и като същност?
На мен това ми асоциира на циганчетата покрай тотото - бате, бате, дай пет стинки ве! Чичо, чичо, аз пиша на латиница, говоря английски и се казвам Джон, обичам САЩ и искам да стана американец, да имам негър шофьор и да му давам бакшиши по 100 долара, а после да си ги искам обратно. Добре че ги има САЩ, щот в Англия примерно и тва не е достатъчно. Само дет децата ми ще носят английски имена, ще посрещат знамето в училище всеки ден и ще им тъпчат кратуните с чиста проба "сащански" национализъм.
Искам да направя игра, в която се играе от страна на талибаните срещу САЩ и взривявам сгради в Ню Йорк? И друга, СС Вафен, в която трепя евреи и американски войници? И да живея в САЩ. Ще стане ли? Колко игри примерно си видял, в които я има България (освен твоята)? Да си нацелвал предавания по Дискавъри примерно за великите български битки? Но за всякакви чужди фантасмагории има.
Сърбите са плужеци. Били сме ги като хлебарки, а тия, които са бягали най-отпред, са получавали после ордени за храброст.
Откъде черпиш това вдъхновение? Есперанто не е ли практичен език? Някой да пише днес на него, както се е очаквало в миналото? Ами че той е стотици пъти по-лесен от английския примерно, нищожно малко правила и пр. (аз не съм му привърженик в никой случай).
Защото про- включва някак си и това да е оформено и напудрено както си трябва.
Ами баш акънъ. А за игрите какво ще кажеш?
П.п. Фружине, знаеш ли как са се записвали цифрите с букви преди мноого векове? Пробвай да изпишеш 23987+1965=25952 с римски букви примерно, или на старобългарски. Ще стане като твоето "шт".
Пробвай и разликата при четенето на
23987+1965=25952
и
двадесет и три хиляди деветстотин осемдесет и седем плюс хиляда деветстотин шестдесет и пет е равно на двадесет и пет хиляди деветстотин петдесет и две.
А сега си представи времето за схващането на двете писания.
взето от http://www.gamedev-bg.net/phpBB3/viewtopic.php?p=15263#p15263
