Фелациото, което ще разтърси света
19.05.2011 13:16
В един разказ на Рей Бредбъри американският ловец Екълс използва машина на времето, за да се върне от 2055 г. в юрската епоха и да застреля тиранозавър. Екълс обаче се обърква, излиза от начертаната пътека и, без да иска, настъпва една непредвидена пеперуда. Като се връща в 2055 г., оказва се, че хората са различни, езикът е различен, а президентските избори са спечелени от фашиста Дойчер - само заради мъртвата пеперуда, залепила се на обувката му!
Точно такава пеперуда е шефът на МВФ Доминик Строс-Кан, известен като ДСК. Той бе арестуван заради неприлична случка, в която, доколкото се разбра, е успял да принуди една камериерка към кратка орална любов. И ето че тази малка музикална форма сега ще катализира колосални промени във Франция, в МВФ, в Европейския съюз, еврото и в частност - в БСП дори. Така недовършеното фелацио може радикално да смени физиономията на света.
Самата личност на ДСК сякаш е разкрачена между противоположни идеологии и политики, държави и морални кодове. Макар и член на Френската социалистическа партия, той е по-скоро десен приватизатор. Има богат опит като лобист на френския стопански елит. Тъкмо затова десният президент Саркози го предложи за управляващ директор на МВФ, затова и САЩ се съгласиха. Хем социалист, хем “от наште”.
Самата история на МВФ се клати от ляво на дясно и обратното. Фондът е измислен и създаден лично от бащата на “левия капитализъм” Мейнард Кейнс, за да балансира световната валутна система с финансови намеси. А десният гуру Милтън Фридмън смята МВФ за комунистическа организация и предлага тя да се премахне.
Но през 70-те години МВФ започва да обвързва спасителните заеми за фалирали държави с крайни неолиберални реформи - тотална приватизация на държавния сектор, пълно отваряне на пазарите, свободно навлизане на многонационалните компании и т. н. Така, докато Кейнс се обръщаше в гроба си, МВФ наложи неолиберални реформи в Чили, Бразилия, Аржентина и в много други страни, включително и в България.
Резултатът навсякъде бе катастрофален за националните икономики, както ние вече имаме привилегията да се убедим.
А сега познайте кой замести арестувания Строс-Кан на поста му в МВФ. Американецът Джон Липски е не само представител на уолстрийтския неолиберален елит и кадър на Джей Пи Морган. През 70-те години, когато МВФ е изцяло във властта на “Чикагските момчета” (неолиберали от Чикагската школа на Милтън Фридмън), Липски работи като резидент на фонда в Чили. Това означава, че той е бил на самия връх на острието на световния неолиберален остен точно по времето на най-кървавия ултрадесен експеримент в историята - чилийската диктатура.
Но някъде през 90-те години МВФ вече беше лоша дума и затова започна да се чисти от крайнодесните политики и кадри. Пълният обрат стана именно при Строс-Кан. Той уволни толкова неолиберални ветерани, че цели етажи в сградата на МВФ се опразниха. Освен това на изпадналите във фалит държави вече взе да се отпуска доста по-дълга каишка. Все по-рядко се налагат радикални структурни промени. МВФ започна да отпуска заеми при много по-гъвкави условия, които отчитат социалните реалности в закъсалите държави.
Това бе посрещнато с одобрение дори от Джоузеф Стиглиц, виден ляв финансов дисидент. Критикувайки неолибералните грехове, Стиглиц добавя:
“За по-прогресивните хора тези дълбоки истини са част от стандартните начини за изразяване на справедлив гняв. Новото е, че МВФ се включи в този хор.
Както отбеляза Доминик Строс-Кан в своята реч в Института “Брукингс” дни преди последната среща на фонда: „В края на краищата заетостта и справедливостта са фундаментът на икономическата стабилност и просперитета, на политическата стабилност и мира. Това ще е водещо в този мандат на МВФ.”
Стиглиц похвали Строс-Кан, но не би похвалил Липски дори и пред дулото на картечница. Ако ние, българите, имахме малко мозък, преди 2 г. трябваше да поискаме поне 4 млрд. от МВФ при добри лихви и без никакви принудителни условия. Ние обаче изтървахме доброто ченге Строс-Кан, профукахме резерва и сега неизбежно ще коленичим пред лошото ченге Липски.
Разбира се, управлението на Липски е временно и много ограничено от борда на директорите, но все пак той ще владее детайлите в най-критичния за Европа момент. А както казват, дяволът е в детайла. Според теоретиците на хаоса това може да е лекият мах с крилото на онази пеперуда някъде в Бразилия, който да доведе до торнадо в Дакота.
ДСК се самоотстрани или бе отстранен тъкмо в момента, в който трябваше да уговаря Меркел по новия спасителен пакет за Гърция.
И тук дяволът е в подробностите - дали Гърция ще продава отделни авоари, или цели острови. От условията ще зависи дали Гърция ще се бори да остане в еврозоната, или ще обяви фалит и ще върне драхмата. От това пък зависи съдбата на еврото като световна резервна валута и главен конкурент на долара. Ситуацията не е просто “на кантар”. Това са няколко кантара, наредени като домино, и спусъкът може да бъде дръпнат от една камериерка! Просто е глупаво да не се възползваш.
Разбира се, за да се дръпне спусъкът, това трябва да е в нечий интерес. На първо място - американските хедж фондове, които вече втора година водят епична битка с еврото.
Стотици милиарди са заложeни “на късо” върху дълговата криза в така наречените PIGS (Португалия, Ирландия, Гърция, Испания) и парят под задника на борсовите акули. Когато миналата година гръцкият премиер Папандреу се срещна с Обама, той каза: “Гърция има сили да се оправи без помощ отвън. Но ние ви молим да спрете американските спекуланти, които залагат срещу нашите ценни книжа...”
Как да ги спре, като нито може, нито иска? Атаката срещу еврото напълно съвпада със стратегическите интереси на Америка. То й отнема огромна част от баницата, наречена световна резервна валута. Ето защо в американските медии не минава и ден без да излезе статия, която препоръчва на Гърция да напусне еврозоната и да обяви несъстоятелност. Отчаяни от масовите демонстрации и от все по-тежките условия на заемите, гръцките управници май взеха да се заслушват...
Арестът на ДСК променя много неща и във Франция. За Щатите обаче най-изгодно е това, че Саркози има по-големи шансове да бъде преизбран. Досега всички френски президенти, леви и десни, винаги са се разграничавали от военните намеси на Белия дом по света. Саркози е първият, който се хвърли с главата надолу в “коалицията на желаещите”. Това бе малък триумф за Хилъри и Обама, който остави Германия в неудобна изолация, отвори небето на Либия за бомбите и в крайна сметка допринесе още повече за проблемите на еврото. Ако ДСК бе станал президент, вероятно щеше да бъде принуден да остави САЩ да си хвърлят бомбите самотни.
Но всяко зло за добро. Макар че арестът на ДСК може да разтърси из основи ЕС, поне ще предизвика оздравителна криза за заблудената европейската левица. След като пое по “третия път” на Тони Блеър, тя зави толкова надясно, че вече е невъзможно да се разграничи от десницата (а в България отиде и по-надясно от нея). Плутократът Строс-Кан е олицетворение на модерния ляв лидер, който отдавна е купен от едрия бизнес, вози се в поршета, набива чер хайвер и не може да отмине дамски дериер, без да го ощипе.Но пък евролевицата на плутократите в момента е като гущер, който чака да му порасте нова опашка. В Германия социалдемократите се сринаха след “широката коалиция” с Меркел, но неочаквано възникна “Нова левица” и постигна 10% на парламентарните избори. В Англия лейбъристите от “третия път” отидоха на бунището, а на тяхно място дойде класически левият Милибанд.
След ареста на развратния ДСК европейските леви неизбежно ще претърпят пуритански период и връщане към корените. Рано или късно групата на ПЕС в европарламента ще получи малко по-ляв софтуер. И като го даунлоудне в хардуера на БСП, най-сетне нашенската левица ще стане от стола, резервиран за десните в българското квартално кино.
