Поп брани ракията с кръст и Библия

Отец Михаил поведе шествие срещу акциза в Кнежа, политиците ни не знаят, що вършат, и режат клона под нозете си, казва свещеникът
Свещеник от църквата "Света Троица" се озова начело на протестите срещу акциза за домашната ракия в Кнежа в края на миналата седмица. 53-годишният отец Михаил дръпна прочувствена проповед на площада в градчето и отправи молитви за спасение на "радостта на народа". Пред очите на 300 души той хвърли черен покров върху бакърен казан и положи отгоре му дървен кръст като за покойник. След покъртителния ритуал разстроен протестиращ се заля в студа със 100 кила първокачествено бяло вино. Това бе съдържателят на малко квартално заведение Крум Иванов. Саможертвата на кръчмаря хвърли в ужас местната полиция и той начаса бе предупреден да не черпи безразборно по улицата.
"Не посягай на домашната ракия на българина." За хората в Кнежа това е 11-ата Божа заповед. Гроздовата тук е необходимост за всяко семейство и всяка софра, твърди отец Михаил. Имаме традиция да си я пием за добро и зло. Пък и друго какво ни остана?! Всичко в богоугодни количества е полезно, религията не го отрича. Пише го и в книгите, твърди свещеникът.
Отец Михаил Йошовски служи на хората в 6-хилядния град от 25 години. Завършил е духовната семинария в Черепиш и се завърнал. В черквата има и друг поп. Единият Божи човек е назначен от плевенския владика Игнатий. Другият е изпратен от дядо Калиник от Враца в граничната община, която с референдум припозна Плевен за областен център.
Безумците не знаят, що вършат, и режат клона под нозете си. Нашите политици фатално са се откъснали от битието на обикновените хора. Те жертват от тяхно име и последните им благини, реди отец Михаил. Ако бранеха интересите на избирателите си, българските държавници трябваше да се поучат от унгарците, гърците или румънците. Ние сме по-бедни от тях. Не ни е виновен Европейският съюз, смята православният християнин. Според него акцизът трябваше да се въведе след гратисен период, в който народът да си стъпи на краката. Даже за малки количества въобще да не се плащат такси, настоява той.
Народът в глухата провинция е страшно обеднял. Малко му трябва, за да го обземат бесове. Грях е да се налагат закони в изгода на големите акули от алкохолния бизнес, за собствениците на спиртоварни. Така те ще печелят на гърба на сиромашията - казва отецът. Ако спазват законите, нашенци се лишават от изконното си право достойно да посрещнат гостенин вкъщи. Срамота е да не сипеш в чашка на масата за добре дошъл. Или да не сръбнеш поне една ракийка, след като цял ден си блъскал.
За отец Михаил е непосилна задача да учи гладния човек на морал. Той не смята себе си за бунтар, а за реалист. Сигурен е, че жителите на Кнежа няма да се предадат пред страха от бирници. Ще гътнат общите култови казанки. Ще монтират самоделни приспособления за дестилация от тенджери и варели по мази и скривалища. И ще варят Божията благодат в конспирация.
Има миряни, които посръбват повече, признава попът. Но всеки си има причина. Едни пият от мъка, други от радост. Скъпотията няма да ги откаже от гроздовата. По-скоро ще увреди здравето им, ще ги превърне в долнопробни алкохолици. Ще плъзнат гаражни ментета и самогон. Алтернатива няма. Работоспособните хора отдавна са на гурбет зад граница, останаха старите и безпомощните. Въдят животни и копаят земята, колкото да оцелеят. На кой чиновник няма да му трепне сърцето, та заради последната им утеха да им вземе пенсията, кахъри се отецът от Кнежа.
© 30.1.2007 Standart News

Заравят сандъци с пукница
Стопани от Пазарджишко и Септемврийско масово закопават в ями в дворовете си сандъци с домашна ракия. Истерията е заради акциза за варенето й. "Дай Боже, след 5 или 10 години да оженя щерката, не мога да вдигна сватба без пукница собствено производство", категоричен е Стойчо Василев от пазарджишкото село Варвара. Неговият пример последвали жители на Славовица, Виноградец и Ветрен, където гроздовата и сливовата се произвеждат в огромни количества. Има случаи, в които стопани са закопали по 100-150 л ракия, разказаха селяните. Местата били точно определени и ако стопаните се разболеели, дори щели да ги включат в завещанието си.
© 30.1.2007 Standart News

Класификация на водката

0,1 л. - demo version
0,25 л. - trial version
0,5 л. - personal edition
0,7 л. - professional edition
1 л. - network edition
1,75 л. - small business
3 л. - enterprise
5 л. - corporate edition
Шкембе чорба - recovery tool
Свинска сланина - firewall
Мезе - plugins
Бира - patch
Coca-Cola, Fanta, 7-up - троянски коне

Умря Кралят на пудинга

Прословутият д-р Йоткер носил костюмите и обувките си по 20 години; личното му богатство се оценява на $8 млрд., не се очакват скандали за наследството

Наричат го „папата на пудинга”, „краля на бакпулвера”, „най-големия пивовар на Германия”, както и „сръчния пицаджия на Европа”. С такива титли германецът Рудолф Август Йоткер спокойно може да е герой от приказка, защото се изисква доста талант, фантазия и упорство да натрупаш милиарди от удоволствието, което доставяш на хората чрез вкусната храна.
Но богатството му, което сп. „Форбс” оценява на $8 млрд., ни най-малко не замайва главата на трезвия и скромен Йоткер. Когато го питат каква е професията му, той отговаря просто - търговец.
От няколко дни Германия тъгува за един от най-забележителните си бизнесмени след Втората световна война. Йоткер, създателят на концерна Dr. Oetker Holding, почина на 90-годишна възраст от белодробно възпаление в клиника в Хамбург. Веднага след смъртта му икономическият министър на Северна Рейн-Вестфалия Криста Тробен заяви, че икономиката загуби „забележителна личност, която се отнасяше с чувство за отговорност към работниците”.
И това наистина е така, защото преживелият много житейски катаклизми Йоткер бе човек от „старата школа”. Винаги учтив и отнасящ се с уважение към всички, независимо от социалното им положение. Разказват, че когато някой влизал в кабинета му, Йоткер винаги се е изправял и леко се е покланял. За тази му дружелюбност неговите работници го обожавали. На последния си 90-и рожден ден той покани на парти единствено 500 пенсионери от своята фирма. Отказа да изнася речи и заяви, че няма да приеме никакви подаръци.
За прословутата му пестеливост се разказват легенди. „Не давам пари за това, което утре няма да има стойност”, е прословутото му мото. Носел обувките си по 20 години, както и костюмите си, захабените ризи дори давал да закърпят. От пестеливия му начин на живот го откъсва за кратко едва третата му, 20-години по-млада от него жена Мариане. А синът му Август споделя за държания изкъсо семеен бюджет в едно интервю за в. „Ханделсблат”: „Бяхме богати, но неплатежоспособни”.
Често Йоткер дава съвети за пестене, дори как да използваш останките от сапун, като ги залепиш за новия. А когато го закачат защо тогава има луксозни хотели, той отговаря шеговито - тях трябва вие да ги платите.
Като всеки велик бизнесмен обаче Йоткер освен на трезвия си разум, който го кара да цени стойността на парите, разчита и на своя нюх.
Сделките трябва да почувстваш със стомаха си и после да използваш главата си, казва той.
Започва да ръководи Dr. August Oetker Nahrungsmittelfabrik на 28 години, и то след преживяна поредна житейска трагедия. Йоткер не помни баща си, защото той загива, преди да се роди през 1916 г. в битката при Вердюн. През 1944 г. губи и втория си баща Ричард Казеловски, който дотогава управлява фирмата. Той загива заедно с майка му и двете му природени сестри при бомбена атака. Малко след това заради пристрастия към националсоциалистическата партия е затворен в лагер и многократно пребиван, заради което доживотно ходи с бастун.
Нищо обаче не може да спре устрема му да се себедокаже и веднага след войната използва т.нар. вълна за голямо ядене, като разширява асортимента на хранителната фабрика, създадена от гениалния му дядо д-р Август Йоткер през 1891 г. Тогава на аптекаря му хрумва гениалната идея да предлага дозиран бакпулвер в пакетчета, който може да се използва за 1 кг брашно. Този набухвател, който старият Йоткер предлага с рецепти за готвене на задната страна, се превръща в хит сред домакините.
Внукът Рудолф Йоткер се заема да удвои успеха на своя дядо. Стартира в търговията с дълбоко замразени продукти, вкл. замразени пици и сладолед, продажба на алкохолни напитки и бира, но най-успешната инвестиция се оказва корабоплаването. Към него Йоткер има романтично отношение, казвайки, че то не е „всъщност бизнес, а магия”. Редовно пътува с корабите си до обичаната от него Латинска Америка. Корабоплавателната фирмата Hamburg Sud. и днес е най-голямата в Германия с флота от 140 кораба. Тя дава 43,2% от печалбата на групировката. За сравнение, бизнесът с храните носи 26%, бирата и безалкохолните напитки - 20%, а спиртните напитки, между които и водка „Горбачов” - 7%. Освен в тези сфери концернът се занимава с банково дело, застраховане, има химична фабрика и 5 луксозни хотела. Той дава хляб на общо 23 000 работници в 35 държави.
За този успех определено допринася Рудолф Йоткер, управлявал фирмата 40 години. Той е сред пионерите, използвали тв рекламата и неговите спотове се помнят и до днес. До смъртта си, макар и да предава през 1981 г. бизнеса в ръцете на сина си Август, се явява всяка година на пресконференцията, която представя резултатите на дружеството. Август отговаря на въпросите, а той стои до него и доволно пуши лула. Това е едно от малките удоволствия, които си позволява, заедно с ракията и, разбира се, колекционерската страст. Йоткер е събирал както стари майстори, така и модерно изкуство. Дарява голяма част от колекцията на музея в Билефелд, но когато отказват да нарекат музея на името на доведения му баща Ричард Казеловски, той отменя дарението. През 1998 г. този случка е на челните страници, защото Ричард Казеловски е бил член на националсоциалистическата партия и личен приятел на Химлер.
Другата история, която взривява обществото, е през 1976 г., когато отвличат 24-годишния му син Ричард и Йоткер плаща за него откуп от 21 млн. марки. Похитителят Дитер Цлоф е осъден на 15 години затвор.
Със смъртта на Йоткер Германия загуби една от най-значимите си бизнес фигури, но фирмата очевидно няма намерения да залязва. Още приживе той прозорливо се погрижи да раздели имуществото между 8-те си синове и 3-те си жени. Така че не се очакват битки за наследяване на империята. Бизнесът засега е в ръцете на най-големия му син Август, който е на 62 г. Той е едва четвъртият шеф на фирмата със 116-годишна история. Когато след няколко години се оттегли от активния бизнес, вероятно ще го наследи полубратът му Алфрес Йоткер, роден 1967 г. Сега той е шеф на холандското поделение на Йоткер. За да не може да се разкъса концернът на отделни крила, старият Йоткер се е погрижил със структурата на управление, в която има един съвет, в който участват роднини и изпълнителни директори, които решават всяка промяна. „Докато съм жив, Dr. Oetker Holding ще остане семейна фирма”, беше кредото на Рудолф Йоткер. В краткосрочен период няма изгледи това да се промени и след смъртта му.

Убиха кмета на Елин Пелин

58-годишният кмет на Елин Пелин Янко Янков бе убит около 20:00 часа в къщата си в село Мусачево, Елинпелинско. Сигналът за убийството бе подаден от неговата съпруга, която е открила трупа на мъжа си в двора на къщата.

Съпругата на Янков не е видяла убийците, нито е чула изстрели в двора на къщата. Веднага, след като е открила тялото на съпруга си - безжизнено и окървавено в двора на къщата - тя подава сигнал в полицията и районът е отцепен.

Издирват се двама души, които са заподозрени в извършване на убийството.

За тях се знае, че са въоръжени и опасни. Полицаите издирват и лек автомобил „Опел Корса”, син на цвят, със софийска регистрация, с който се предполага, че са избягали убийците.

Изходът на Подбалканския път, по който има отбивка за Мусачево, е блокиран от два полицейски автомобила. Полицаи проверяват преминаващите.

Заградени са и пътищата в посока София, блокирани са част от столичните улици.

Янко Янков е кмет на Елин Пелин от 2003 година, когато спечели изборите с 56 процента от гласовете на хората в града.

Неговата кандидатура беше издигната от партия „Българска социалдемокрация.

Според информации, появили се след убийството, името на кмета на Елин Пелин се свързва със скандалите със столичния боклук и балирането на отпадъци.

Според информация на Дарик кметът на Елин Пелин не е бил заплашван.

Това е първото показно убийство от влизането на България в ЕС.

© Darik 10.1.2007 г.

Храним Румъния

Комшиите ни изкупиха сиренето и уискито заради двойно по-ниските цени

Румънски щурм изпразва магазините ни край Дунав. Комшиите купуват цели тенекии сирене и кашони с уиски и водка. Напливът е заради драстичната разлика в цените след влизането в Евросъюза на двете страни. Много от родните стоки са двойно по-евтини след ценовия скок от 1 януари в Румъния. Сега сиренето при съседите е 3 евро, докато у нас е 1,6.
Станахме "Илиенци" за търговците от Калафат, шегуват се продавачите във Видин.
Съседите се запасяват като при война. Налитат на фъстъци, кашкавал, лекарства, дори рибарски мрежи. Но най-много се харчи бозата. Някой е пуснал мухата на румънките, че от нея гърдите им ще станат като на Памела Андерсън, обясняват магазинери в Русе. Невиждан оборот отчитат и бакалиите в Добрич и Шабла.

© StandartNews 10.1.2007 г.

Apple renames itself, unveils iPhone

SAN FRANCISCO - First there was iPod, now there's iPhone.

The next phase of Apple's plan to reinvent itself as a consumer electronics company was unveiled Tuesday by Apple CEO
Steve Jobs, and it received a warm reception from Wall Street. The touch-screen-controlled device plays music, surfs the Internet and delivers voice mail and e-mail differently than any other cell phone.

IPhone, introduced by Jobs during his keynote speech at the annual Macworld Conference and Expo in San Francisco, was accompanied by Apple TV, a set-top box that streams video from computers to television. the company is even getting a name change — from Apple Computer Inc. to just Apple Inc. — to better reflect its transition to a full-scale consumer electronics manufacturer and retailer.

But it remains to be seen whether a $500 phone and some other gadgets will be enough for the company to remain a Wall Street darling and sustain the market dominance enjoyed by iPod, Apple's iconic digital music player. Others wonder whether the phone — despite its slim elegance and wide-screen monitor — is priced competitively.

"Prospects for the new device are positive, but it is not a given that Apple can win against a slew of wireless providers, phone manufacturers, and Microsoft, all of whom are similarly motivated to raise their flag on the same territory," said James L. McQuivey, a communications technology professor at Boston University.

Even the phone's name is in contention.

Linksys, a division of Cisco Systems Inc. that makes networking equipment for the home and small businesses, unveiled its new iPhone line of Internet-enabled phones last month. Cisco has owned the trademark on the name "iPhone" since 2000. Although Cisco is agitating for Apple to make a public statement clarifying use of the name, Apple executives say their cellular phone doesn't compete with Cisco's Internet phone.

Despite that uncertainty — and despite the fact that Apple's phone won't be available until June — Wall Street has initially blessed it. Apple shares jumped $7.10 to close at $92.57 on the Nasdaq Stock Market, creating about $6 billion in new shareholder wealth. The stock has traded in a 52-week range of $50.16 to $93.16.

Nearly 120 million Apple shares changed hands Tuesday, more than 4 times the average daily volume.

Meanwhile, shares of other smart-phone makers slid: Treo-maker Palm dropped 5.7 percent, BlackBerry's Research In Motion Ltd. lost 7.9 percent and Motorola Inc. shed 1.8 percent.

Tim Bajarin, principal analyst with Creative Strategies, said the iPhone appears poised to revolutionize the way cell phones are designed and sold.

"This goes beyond smart phones and should be given its own category called `brilliant' phones," he said. "Cell phones are on track to become the largest platform for digital music playback, and Apple needed to make this move to help defend their iPod franchise as well as extend it beyond a dedicated music environment."

Apple's iPod currently commands about 75 percent of the market for downloaded music and portable music players. The company's iTunes digital media store has sold more than 2 billion songs, 50 million television episodes and more than 1.3 million feature-length films, catapulting iTunes beyond Amazon.com for digital media sales.

Initial hopes for the iPhone are relatively modest. The company hopes to sell about 10 million units in 2008, or about 1 percent of the market. About 957 million cellular phones were sold in 2006.

Apple TV, which a price tag of $300, has a 40-gigabyte hard drive and stores up to 50 hours of videos, 9,000 songs or 25,000 photos. It will be available in February.

Phil Schiller, Apple's senior vice president for worldwide marketing, said Apple isn't getting out of the computer business, despite the name change. It's simply broadening its business.

"We sell Macintoshes and will continue to do so and are very happy with that business," he said.

The phones, which will operate exclusively on AT&T Inc.'s Cingular Wireless network, will start shipping in June. The 4-gigabyte model will cost $499, while an 8-gigabyte iPhone will be $599.

Cingular would not provide details of its financial arrangement with Apple. But Glenn Lurie, president of national distribution for Atlanta-based Cingular Wireless, said Cingular's board agreed to the collaboration without even seeing a prototype, based on Apple's reputation for innovation.

"We looked at this and said, `Apple is so good at what they do,'" he said.

It's not Cingular's first foray into music-playing phones. In 2005, the company teamed with Motorola on an iTunes-enabled phone called ROKR. But the product was widely considered a flop because it only held 100 songs and required users to buy songs through a computer and download the songs to the phone — deficiencies the new Apple phone would remedy.

IPhone is less than a half-inch thin — slimmer than almost every other phone on the market. It comes with a built-in, 2-megapixel digital camera, as well as a slot for headphones and a SIM card.

The phone automatically synchs the user's media — movies, music, photos — through iTunes on computers running either Mac OS X or Microsoft Corp.'s Windows. The device also synchs e-mail, Web bookmarks and nearly any type of digital content stored on a PC.

The phone supports Wi-Fi and Bluetooth wireless technology and can detect location from Global Positioning System satellites. It also can send and display e-mail and text messages. Apple is partnering with Yahoo Inc. (Nasdaq:YHOO - news) on Web-based e-mail and Google Inc. on maps.

To make a call, users can tap out the number on an on-screen keypad or scroll through their contacts and dial with a single touch. To zoom in on a photo or Web site, tap twice. To zoom out, tap once with two fingers.

"It works like magic," Jobs said. "It's far more accurate than any touch display ever shipped. It ignores unintended touches. It's super smart."

© AP 10.01.2007 г.

Най-големият страх е от удар по джоба, 40 на сто са оптимисти за бъдещето си в ЕС

Недостиг на пари. Това е най-големият страх на българите, предизвикан от влизането на страната ни в Евросъюза. Тревогите на почти половината от хората от нас са свързани преди всичко с очаквания за ценови шок, растяща безработица и повсеместно обедняване. Това сочат данните от декемврийско проучване на НЦИОМ, проведено сред 1000 души в цялата страна. Ще стигат ли парите да се върже месецът, се питат главно жените и хората на възраст над 50 години, които живеят в София и големите градове. Страхът от всеобщо обедняване пък е най-силно изразен сред живеещите в малките градове и сред крайно бедните.
Според социолозите опасенията на българите могат да се систематизират в няколко основни групи:
- от нарастване на цените и данъците, а оттам и обедняване на населението;
- от санкции, защото България трудно ще се справи с изискванията на ЕС;
- от неизвестното и от новите изисквания във всички сфери, за които хората не се чувстват подготвени достатъчно добре;
- от загуба на национална идентичност, особено като се има предвид усещането за нашето членство като втора ръка;
- от емиграция на младите и квалифицирани българи, а оттам и от задълбочаване на демографската криза и проблеми в икономиката;
- от тероризма и международната организирана престъпност.
Една четвърт от българите пък не се страхуват от нищо
свързано с членството на България в ЕС. Тази позиция споделят по-често мъжете, хората на възраст до 30 години, жителите на областните центрове и заможните българи.
Като цяло оптимисти за членството на България в ЕС са 40% от анкетираните, твърдят социолозите от НЦИОМ.
Около 60 на сто от хората у нас пък не виждат никаква полза за себе си от присъединяването ни към Евросъюза или не могат да преценят какво добро ще им донесе в личен план членството в ЕС.
За разлика от страховете на българите обаче, надеждите доста по-трудно могат да се систематизират в големи групи. И зависят в доста по-голяма степен от възрастта, образованието, материалния статус и местоживеене.
Свободното пътуване в Европа, възможности за легален престой, работа и обучение в чужбина
радват най-много 18-39-годишните
На легална работа в страните от Евросъюза се надяват ромите (23%) и турците (20%). Ще имаме по-висок жизнен стандарт, вярват по-често мъжете между 40 и 50 години, жителите на малките градове и отново ромите.
5% преценяват, че след влизането на България в ЕС ще живеем по-спокойно, защото ще бъдат гарантирани по нов начин редът и сигурността в страната.
Отново 5% виждат ползата за себе си най-вече в това, че в България ще се създадат нови работни места и така ще намалее безработицата. На това мнение са най-често хората на възраст между 40 и 49 години, за които напускането на страната с цел работа е затруднено. На повече работни места в България се надяват също жените, висшистите и по-заможните българи.
Данните на НЦИОМ показват, че в дългосрочен план позитивните очаквания доминират над скептицизма по повод присъединяването. В съотношение 44% към 29% се разпределят тези, които очакват подобрение в живота си в сравнение с онези, които очакват животът им да се влоши. 15% са на мнение, че след 1 януари 2007 година
за тях нищо няма да се промени
Ето как изглеждат очакванията на българите, разгледани по възрастов признак.
За никого не е изненада, че най-младите, на възраст до 30 години, са и най-големи оптимисти за бъдещето си в ЕС. По-умерени и реалистични, но отново позитивни са очакванията на хората в активна трудова възраст до 50 години. Във възрастовата група над 60 г. се регистрират две доминанти в нагласите "нищо няма да се промени" и "нещата ще се подобрят донякъде".
Най-сериозни опасения от очакваните промени, които ще настъпят с присъединяването на България в ЕС, изразяват нискообразованите, бедните и ромите. Тези групи хора се чувстват декласирани по силата на своя икономически и социален статус, те преценяват, че достъпът им до ресурси допълнително ще бъде затруднен от невъзможността да отговорят на новите изисквания и критерии.
Едва 0,1% от хората вярват, че младите българи (децата) ще се завърнат в страната, а само 0,4% се надяват корупцията в държавата ни да намалее.

© Standart News 04.1.2007 г.